Определение № 10797 от 29.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 10689/2026 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ „Мъни-М. М.“ [населено място], подадена чрез процесуалния представител адв. К. Керчев, срещу Определение №12393 от 29.09.2026 г. на Административен съд Варна, постановено по административно дело №2982/2026 г. по описа на същия съд. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно. Счита за неправилен извода на съда за липсата на доказателства, че предварителното изпълнение на заповедта ще му причини значителна и трудно поправима вреда, за което излага подробни аргументи в жалбата си. Представя ново писмено доказателство. Моли съда да отмени обжалваното определение и да постанови друго, с което да спре предварителното изпълнение на заповедта. Ответникът по частната жалба – Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в писмен отговор, подаден от процесуалния представител гл.юрск. Ц. Илиева, взема становище за неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд счита частната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е основателна. С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на ЕТ „Мъни-М. М.“ [населено място], направено в качеството му на жалбоподател, обжалващ заповед №РД-01-632/11.09.2026г., издадена от Изпълнителния директор на ИА „Автомобилна администрация“, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на същата заповед. Със заповедта, издадена на основание чл.148б, ал.1,т.5, пр. първо, ал.2, ал.3 и чл.148,ал.10,т.4, пр.второ ЗДвП е отнето разрешение за извършване на периодични технически прегледи на ППС, електронния списък към него, предоставени документи за извършване на технически преглед и индивидуални печати за заверка, прекратен е достъпът на лицата от комисиите до информационната система по чл.147,ал.9 ЗДвП и са заличени М. М. и В. М. от регистъра на председателите на комисиите по чл.148,ал.9 ЗДвП. Като фактически основания за издаване на заповедта се сочи издаване на документи за техническа изправност на две ППС през 2025г. и 2026г., без същите да са представени за извършване на преглед за проверка на техническата им изправност. Позоваване е направено на издадени АУАН и НП, както и на писмо от ОДМВР Варна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че сочените от жалбоподателя твърдения и доказателства не обосновават настъпването за него на значителни или трудно поправими вреди, произтичащи пряко и непосредствено от допуснатото предварително изпълнение на административния акт. Приема, че прекратяването на трудовите правоотношения със служители засяга правата на трети лица, а не тези на адресата на акта, а загубата на доходи не се доказва от представените доказателства. Обжалваното определение е неправилно. В хипотезата, когато по силата на закона е допуснато предварително изпълнение на един индивидуален административен акт, съдът може да спре предварителното изпълнение само когато по делото е доказано, че самото предварително изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда. Вредата може да бъде причинена само от нови факти и обстоятелства – такива, които са се осъществили след издаването на акта. Доказателствената тежест за тази нови факти и обстоятелства и въздействието им върху правната сфера на адресата на акта е на искателя. Законът не изисква да се установи, че публичният интерес, в защита на който законодателят е допуснал предварително изпълнение по силата на закона, е по-малко значим от личния интерес на оспорващия. Какви са били мотивите на законодателя за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. С оглед на това дали те са или не са били някоя от целите по чл. 60, ал. 1 АПК е без правно значение за преценката на основателното на искането. Разпоредбата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК изисква да се провери дали поради настъпили нови факти и обстоятелства предварителното изпълнение няма да се окаже прекомерно, дали няма да премине рамките на основни, гарантирани и защитими в правовата държава права и интереси на оспорващия, дали не въздейства по недопустим начин на същността на правото, чиято защита се търси. В хипотезата на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК преценката на съда е върху променените последици от законосъобразното (тъй като е по силата на закона) предварително изпълнение в резултат на новонастъпили факти. Видно от доказателствата административният акт е издаден на 11.09.2026г. като съгласно представените справки за оборота е налице рязък спад в същия и съответно в доходите на търговеца, упражняващ дейност по извършване на годишни технически прегледи на ППС, в периода след издаване на акта. Доказано е настъпването на значителни имуществени вреди след тази дата – загуба на приходи от оборот. С издаването на заповедта на посоченото в нея основание и заличаване на председателите на комисиите от регистъра, ведно с прекратяване на достъпа до информационната система, се препятства и възможността за вписването на същите за период от 2 години в регистъра на председатели на комисии, което затруднява пряко възможността за осъществяване на професионална и трудова дейност за адресата на заповедта – физическото лице, действащо като ЕТ. След издаване на административния акт е прекратено и трудовото правоотношение на един от председателите на комисии, поради което обстоятелство са настъпили особени затруднения и за търговеца при осъществяване на дейността му, освен личните неблагоприятни последици за служителя, както това е възприето от административния съд. Изводът е, че са събрани достатъчно доказателства, установяващи твърденията за значителни и трудно поправими вреди, произтичащи от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на обжалвания административен акт, които установяват и нови обстоятелства по смисъла на чл.166,ал.2 изр. последно АПК. В контекста и духа на решение на СЕС по дело № С-605/23 съдът е следвало да съобрази и обсъди при преценката си и данните за вероятната основателност на жалбата, предвид решение №966/05.08.2026г. на РС Варна за отмяна на едно от издадените НП №23-0000230/15.05.202г. на Началник ОО „АА“ Варна, на което е направено позоваване във фактическите основания на обжалвания административен акт относно наличие на обстоятелства, които „на пръв поглед да разкрият незаконосъобразността на разглежданата мярка“ по смисъла на същото решение, което не е сторено, въпреки изрично наведените в този смисъл оплаквания в искането за спиране. Определението се явява и необосновано. Доводите на частния жалбоподател за незаконосъобразност на обжалваното определение са основателни. Съдът е направил неправилен извод за недоказаност на визираната в чл. 166, ал. 2 АПК значителна или трудно поправима вреда от предварителното изпълнение, поради което определението му следва да се отмени като вместо него по съществото на искането да се постанови ново, с което същото да се уважи. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд