Определение № 78 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 1665/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Подадена е касационна жалба от Л. Е. М., Д. Е. Й. и Д. Е. Н. против решение № 27/04.01.2019г. по гр.д.№ 3419/2018г. на Софийски апелативен съд в частта, с която след частична отмяна и потвърждаване на решение № 3761/29.05.2017г. по гр.д. № 15220/2014г. на Софийски градски съд, ГО, са отхвърлени исковете на касаторите с правно основание чл.226, ал.1 КЗ /отм./ срещу ЗД „Бул Инс”АД за заплащане на разликата над 50 000лв. до претендираните 150 000лв. за всеки касатор, която сума представлява застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на техния баща Е. Й. Н., настъпила при ПТП на 26.05.2013г., ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 24.03.2014г. до окончателното изплащане на сумата. Настоящата инстанция намира, че при постановяване на въззивното решение САС е допуснал очевидна фактическа грешка в диспозитива на съдебния акт. Видно от мотивите на решение № 27/04.01.2019г. по гр.д. № 3419/2018г. САС е приел, че е сезиран с въззивна жалба от Л. Е. М., Д. Е. Й. и Д. Е. Н. против решение № 3761/29.05.2017г. по гр.д. № 15220/2014г. на Софийски градски съд, ГО в частта, с която са отхвърлени исковете на ищците с правно основание чл.226, ал.1 КЗ / отм./ за разликата над 80 500лв. до 180 000лв. Ответното застрахователно дружество е обжалвало с въззивна жалба първоинстанционното решение в частта, с която исковете са уважени за разликата над 20 000лв. до 80 500лв. за всеки един ищец. САС изрично е обективирал воля, че разгледана по същество въззивната жалба на ищците е неоснователна, а тази на ответното дружество – частично основателна. В диспозитива на решението си въззивната инстанция е отразила формираната в мотивите воля само по отношение на въззивната жалба на ЗД„Бул Инс”АД, като е потвърдила решението на СГС за присъдените суми над 20 000лв. до 50 000лв. и частично е отменила решението на СГС и е отхвърлила исковете за разликата над 50 000лв. до присъдените от СГС 80 500лв. По отношение на въззивната жалба на Л. Е. М., Д. Е. Й. и Д. Е. Н. срещу решението на СГС в частта, с която се отхвърлят исковете им над 80 500лв. до 180 000лв. САС не е постановил диспозитив. При липса на диспозитив във въззивното решение за част от претенцията, която е предмет на настоящата касационна жалба, ВКС не може да разгледа същата. Очевидната фактическа грешка подлежи на отстраняване от съда, който я е допуснал, т.е. от САС. Водим от горното, ВКС