Определение № 494 от 03.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7716/2013 г.

Производство по чл. 288 ГПК. Обжалвано е решение № 367/15.10.2013 на Старозагорския окръжен съд по гр.д. № 1337/2013, с което е отменено решение № 88/09.07.2013 на Радневския районен съд по гр.д. № 189/2013, като е уважен предявеният иск за сумата 5.673,45 лева част от обезщетението при пенсиониране на основание чл. 222, ал. 3 КТ. Недоволен от решението е касаторът М. [фирма], Р., к. Р. „Т. – *” [населено място], представляван от юрк. Г. В., който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси кои допълнителни трудови възнаграждения се считат постоянни и какво е значението на получаването и момента на получаване на допълнителното възнаграждение, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответницата по жалбата В. Д. К., представлявана от адв. С. К. от САК я оспорва, като счита, че правилно въззивният съд е приел, че по повдигнатите правни въпроси има ясно установена съдебна практика, която въззивният съд е съобразил. Процесните компенсации се определят всяко тримесечие, което им придава постоянен характер, а моментът на изплащането им е без значение. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че паричната оценка на предмета на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че към размера на брутната работна заплата за последния пълен месец, въз основа на който се формира обезщетението при пенсиониране следва да се включи и извършеното по-късно допълнителното плащане на сумата 337,35 лева – допълнително трудово възнаграждение за ІV тримесечие на 2012 г. договорено от работодателя със синдикалните организации съгласно КТД, както следва: 1) за всички работници – 8,358 % върху брутното трудово възнаграждение, 2) според оценките на персонала за тримесечието – още 8,358 %, които да бъдат начислени във фишовете да месец декември, и изплатени: дължимото за месеците октомври и ноември – с декемврийската заплата, а дължимото за месец декември – през първото тримесечие на 2013 г. по преценка на работодателя. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите правни въпрос обуславят решението по делото и се разрешават противоречиво от съдилищата. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение