Определение № 8490 от 08.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4843/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на О. Н. Р. от гр. София, [улица], [адрес] срещу Определение №3185 от 25.03.2024 г. на Административен съд София – град по административно дело № 455/2024 г. С обжалваното определение съдът е върнал исковата му с правно основание чл. 4 § 3 от Договора за Европейския съюз във вр. чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ срещу Върховния административен съд за заплащане на обезщетение за вреди, причинени на ищеца от отменени като незаконосъобразни с Решение на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) Определение №14630 от 04.12.2014 г. по адм. дело №14813/2014 г. на ВАС и потвърждаващо го Определение №2038 от 25.02.2015 г. по адм. дело №1813/2015 г. на петчленен състав на ВАС. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че неправилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че е “сезиран с недопустим иск за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност по чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, доколкото се претендират вреди от административна дейност на органите на Българска народна банка (БНБ), по който иск ВАС не е легитимиран да отговаря в качеството си на ответник”. Сочи, че с депозираната от него искова молба, претендира обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, които са му причинени в резултат на нарушение на чл. 6 от Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, тъй като и с двата съдебни акта (Определение №14630 от 04.12.2014 г. по адм. дело №14813/2014 г. на ВАС и потвърждаващо го Определение №2038 от 25.02.2015 г. по адм. дело №1813/2015 г. на петчленен състав на ВАС – "отменени като незаконосъобразни" с Решение на ЕСПЧ) съдът е отказал съдебен контрол върху обжалваем съдебен акт, а именно Решение № 138 от 06.11.2014 г. на Управителния съвет на БНБ, с което е отнет лиценза на КТБ, поради липса на правен интерес у жалбоподателите, които са акционери на банката. Допълва, че исковата му претенция за обезщетение с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, се основава на нарушение на европейското право допуснато при правораздавателната дейност обективирана в отменените актове на ВАС, поради което съгласно чл. 2в, ал. 2 ЗОДОВ правният спор се разглежда по реда на АПК от което следва, че обжалваното определение с което първоинстанционният съд връща исковата му молба и прекратява производството е незаконосъобразно. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – Върховен административен съд – чрез представител по пълномощие в писмен отговор оспорва подадената частната жалба и счита същата за неоснователна по подробно развити съображения. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, седмо отделение, приема: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на обжалванато определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че в обстоятелствената част на исковата молба от О. Р., се твърдят настъпили за него неимуществени и имуществени вреди от Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ, като същите представляват пряка последица от негативната оценка на качествата на ищеца като изпълнителен директор на “КТБ” АД, дадена в посоченото решение с което е отнет лицензът на търговската банка. Съдът приема, че сочените неимуществени вреди за ищеца са предимно репутационни, тъй като дадената негативна оценка препятствала възможността му да заема ръководна длъжност в друга търговска банка, а имуществените вреди – пропуснати ползи, които Р., не би търпял, ако не бил отстранен от длъжност. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд заключава, че противно на доводите на ищеца, търсеното от него обезщетение за вреди, произтича от административни актове, действия и бездействие на УС на БНБ в качеството му на административен орган при и по повод на осъществяване на административна дейност, а не както твърди Р., от отменените по реда на чл. 237 и сл. АПК определения на ВАС. Съдът е посочил, че основното твърдение във връзка с установеното от ЕСПЧ нарушение на чл. 6, §1 от ЕКПЧОС е свързано с липсата на възможност на “КТБ” АД да обжалва решение на БНБ за отнемане на лиценза й, като отправените претенции за присъждане на обезщетение са били отхвърлени изцяло, с доводи, че не може да се спекулира какъв би бил изходът от административното производство, приключило с решението на БНБ за отнемане на лиценза, нито на последвалото съдебно производство, в което банката е обявена в несъстоятелност, в случай че не бе допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол №1. С оглед на изложеното съдът обосновава извод, че е сезиран с недопустим иск за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност по реда на чл. 2в, ал.1, т. 1 ЗОДОВ, поради което връща исковата молба и е прекратява производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Предвид посочената разпоредба исковете за обезщетение за вреди, за да се разглеждат от компетентните съдилища по реда предвиден в АПК, следва да произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или от ВАС. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд от изложените доводи в исковата молба от Р., се установява, че претендираните от него вреди както имуществени, така и неимуществени не произтичат от действието на съдебни актове, а от Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ. Неправилни и необосновани са доводите на жалбоподателя, че нарушението на правото на Европейския съюз, вследствие на което търси обезщетение за вреди се основава на актове на Върховния административен съд, тъй като в изпълнение на Решение на ЕСПЧ с Решение № 7831 от 13.07.2023 г. по адм. дело № 1972/2023 г., 5-членен с-в на ВАС, са отменени Определение № 2038/25.02.2015 г., постановено по адм. дело № 1813/2015 г. на ВАС, петчленен състав и Определение № 14630/04.12.2014 г., постановено по адм. дело № 14813/2014 г. на ВАС, от което следва, че не е налице акт на съда, от който ищеца в първоинстанционното производство да претендира настъпили в неговата правна сфера вреди както от имуществен, така и от неимуществен характер. Противно на доводите на жалбоподателя, не се установява наличието на неприложено право на ЕС, което да е нарушено и от което по съдебен ред да може да получи търсената защита. Висящо е съдебното производство по оспорваното Решение № 138 от 06.11.2014 г. на УС на БНБ и не е налице окончателен съдебен акт, от който да се търсят вредите, поради което правилно първоинстанционният съд е приел жалбата за процесуално недопустима и е прекратил производството. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение