Определение № 50027 от 04.04.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2499/2022 г.

С определение № 50116/22.03.3023г. по гр.д.№ 2499/2022г. на ВКС, ІІ г.о. не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 260004/2021 г. по в. гр. д. № 444/2020 г. на Окръжен съд - Враца. Против посоченото определение, е постъпила жалба вх.№ 501743 от 24.03.2023г., подадена от П. В. Г.. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Навеждат се оплаквания и по съществото на правния спор, разрешен от въззивния съд. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Жалбата е процесуално недопустима и следва да бъде върната. С определенията по чл. 288 ГПК ВКС се произнася по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, поради което те не са преграждащи, а освен това в ГПК не е предвидено и самостоятелното им обжалване. Постановено по реда на чл. 288 ГПК определение, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, не попада в категорията определения, визирани в чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. То нито прегражда по - нататъшното развитие на делото, с оглед естеството на специфичната правораздавателна дейност, осъществявана от касационния съд при проверка наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, нито в закона изрично е предвидена възможността за обжалването му с частна жалба. Този извод следва и от разпоредбата на чл. 296, т. 3 ГПК, съгласно която влизат в сила въззивните решения, по които касационната жалба не е допусната за разглеждане или не е уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.