Определение № 50012 от 26.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2430/2022 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Постъпила е молба вх.№.509201/15.11.22 от П. П. А. с искане за допълване на постановеното по делото определение №.50827/11.11.22 по чл.288 ГПК /с което не е допуснато касационно обжалване на реш.№.53/14.03.22 по г.д.№.496/21 на ОС Враца по касационната жалба на А. Н. А./ в частта за разноските. Моли се за присъждането им. Ответната страна А. Н. А. не взема становище. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, намира следното: Молбата по чл.248 ал.1 пр.1 ГПК е подадена в срок и е допустима. Разгледана по същество е основателна. Действително в отговора на касационната жалба – по която не е допуснато касационно обжалване, е направено искане за присъждане на разноски; приложен е и договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ заплащането на 600лв. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по жалбата. При тези обстоятелства следва да се приеме, че искането за присъждане на разноски е било своевременно заявено и подкрепено с надлежни доказателства за плащане, като съдът е пропуснал да се произнесе по него с определението си по чл.288 ГПК. Поради това молбата за допълване е основателна и следва да се уважи. Мотивиран от горното и на основание чл.248 ал.1 ГПК, ВКС, състав на ІІІ ГО,