Определение № 11827 от 21.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10531/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от К. Д. К., чрез процесуален представител адв. М. Николова, против Определение № 10569/01.10.2025 г., постановено по адм. дело № 2085/2025 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е оставeна без разглеждане жалбата му против отказ на директора на Регионална здравна осигурителна каса - Бургас за предоставяне на документ с вх.№35-00-12053/01.09.2025 г., свързан с проверката и е прекратено производството по делото. Изложени са доводи за неправилност по чл. 209, т. 3 АПК, с искане обжалваното определение да бъде отменено като незаконосъобразно. Ответникът – Директорът на Регионална здравноосигурителна каса (РЗОК) – Бургас, чрез процесуален представител гл. юрк. С. Костадинова, в писмен отговор, оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение намира частната жалба за подадена от надлежна страна, в срока по чл. 230 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на определението за валидност, допустимост и правилност, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Варна е образувано по жалба на К. К. срещу извършена проверка от РЗОК – Бургас на личния лекар, отразена в писма с изх. № 02/35-03-201/23.05.2025 г., № 02-35-00-12051/24.07.2025 г., както и срещу отказа на директора на РЗОК–Бургас да предостави документ с вх. № 35-00-12053/01.09.2025 г. С разпореждане № 9813/11.09.2025 г. съдът е оставил жалбата без движение и е указал да се уточни обжалвания акт, да се обоснове правен интерес, да се представят доказателства за срок и да се внесе държавна такса. С молба с вх. № 15251/23.09.2025 г. жалбоподателят е уточнил, че обжалва единствено отказа по вх. № 35-00-12053/01.09.2025 г., като твърди, че отговорът неправомерно препраща към два предходни документа, вместо органът да се произнесе по същество, в нарушение на чл. 4, 6, 8 и 9 АПК и Закон за достъпа до обществена информация (ЗДОИ) За да остави жалбата без разглеждане, съдът е изложил мотиви, че оспореното писмо с вх. № 35-00-12053/01.09.2025 г. само препраща към вече извършените административни действия и съдържа информация за приключилата проверка. То не съдържа властническо волеизявление, не засяга права или законни интереси и няма правно действие спрямо жалбоподателя. Определението е правилно. По отношение характера на акта се съди не по формата, в която е материализирано волеизявлението, а по неговото съдържание, с оглед произтичащите правни последици. Предметът на писмото се определя от съдържанието на разпоредителната му част. Спрямо нея се преценява както правното действие на акта, така и обективната възможност за засягане на правната сфера на неговия адресат. Съдът правилно е приел, че обжалваното писмо не притежава характеристиките на административен акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съобразно легалната дефиниция на цитираната разпоредба, административен акт е волеизявлението на административен орган или на друг овластен за това орган или организация, направени в качеството на носители на държавна власт. Необходимият признак за властническия характер на волеизявлението е това, че то едностранно поражда права и задължения за трети лица, независимо от тяхната воля. За да е налице индивидуален административен ат, съдържащото се в акта на държавно управление волеизявление, следва едностранно да предизвиква юридическите промени, към които е насочено. Правните последици (права и задължения и правоотношения), визирани в правната норма възникват автоматично от индивидуалния административен акт. В конкретния случай, видно от събраните доказателства, оспореното писмо с вх. № 35-00-12053/01.09.2025 г., не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 – ал.5 АПК, тъй като с него директорът на РЗОК – Бургас е уведомил жалбоподателя за извършени действия по проверка по реда на чл. 72, ал. 8 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО), за чийто резултати жалбоподателят е бил уведомен. Анализът на съдържанието на писмото налага извода, че то не обективира отказ за предоставяне на документ, а има уведомителен характер. Обосновано съдът е приел, че в отговора по сигнала, така и в оспореното писмо, административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 21, ал. 1, т. 3 от Закона за закрила на детето (ЗЗДет.) и чл. 72, ал. 8 от ЗЗО — да извърши проверка и да уведоми подателя за резултатите. Проверка действително е била осъществена, за което жалбоподателят е бил своевременно и многократно информиран. В контекста на изложеното и съгласно чл. 124, ал. 2 АПК, актовете и документите, издавани в хода на производството по сигнали, включително писма, съдържащи информация за хода на проверката и за резултатите от нея, не подлежат на съдебно обжалване. Наличието на годен за оспорване административен акт е процесуална предпоставка за образуване на административно производство от категорията на абсолютните, а липсата му води до недопустимост на съдебно-административното производство по силата на чл. 159, т. 1 АПК. По изложените съображения оспореното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1-во, пр. 1-во, във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,