Определение № 4444 от 10.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1604/2024 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „ЛКВ Димов“ ЕООД за допълване на Определение № 2392 от 29.02.2024 г. по адм. дело № 1604/2024 г. по описа на Върховния административен съд (ВАС) в частта му за разноските. В искането се твърди, че в приложения по делото писмен отговор по подадената от Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) частната жалба е направено искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за което са представени доказателства. Съдът е постановил определение по частната жалба, но е пропуснал да се произнесе по това искане. Претендира допълване на определението в частта за разноските, като му бъдат присъдени направените разходи във връзка с изготвяне на отговора на частната жалба съгласно представени доказателства. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпило възражение от ответната страна – Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), в който чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на искането и моли същото да бъде оставено без уважение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираните разноски. След като обсъди представените по делото доказателства и становищата на страните, Върховният административен съд установи следното: Искането е подадено от процесуално легитимирана страна и при спазване на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. С определението, чието допълване се иска, е оставена без разглеждане частната жалба на АПИ срещу протоколно определение от 15.12.2023 г. по КНАХД № 740/2023 г. по описа на Административен съд – Благоевград и е прекратено производството по адм. д. № 1604/2024 г. по описа на ВАС. В посоченото определение се съдържат мотиви, че относно претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се произнесе административният съд с постановяване на крайния съдебен акт. Видно от регламентираните в чл. 143 АПК основания за отговорност за разноски същите се присъждат с оглед изхода на главния спор. Въпреки това ответникът е инициирал производство по чл. 248 ГПК. Няма основание за промяна на становището на съдебния състав по въпроса за разноските. В чл. 143 от АПК отговорността за разноски е регламентирана с оглед изхода на главния спор. По аргумент от чл. 226, ал. 3 АПК първоинстанционният съд се произнася по разноските по водене на делото във ВАС. Цитираната в искането съдебна практика в обратния смисъл е изолирана и неактуална. По изложените съображения искането за допълване следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 3 ГПК Върховният административен съд, седмо отделение