Определение № 50382 от 14.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1486/2022 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. В. С. срещу определение № 10041 /26.01.2021 г. по гр. д. № 5525 /2019 г. на Софийския апелативен съд, с което е отхвърлена молбата на Д. В. С. по чл.250 ГПК за допълване на решението като неоснователна и е върната молбата по чл.248 ГПК на Д. В. С. изменение на решението в частта за разноските. Въззивният съд е оставил без уважение искането за произнасяне по отделни „предварителни въпроси“, тъй като е приел, че се е произнесъл по спорното материално право, предмет на обжалване и като краен резултат е приел, че няма основание по чл.2б, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди поради наличие на споразумение между МП и ищцата (че исковете са неоснователни). Поддържаните в молбата съображения по същество се отнасят до липсата на произнасяне по всички съображения и доводи и представляват оплаквания за неправилност на решението, които нямат за предмет допълване на решението, а за ревизирането му по същество, което може да стане по реда на инстанционния контрол, за което Д. С. е подала касационна жалба. Молбата по чл.248 ГПК е неоснователна, защото разноски за въззивната инстанция не са присъждани, за да бъде сезиран въззивният съд за тяхното изменение и по тази причина липсва предмет на произнасяне, поради което молбата следва да бъде върната. С решението си въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд по чл.248 ГПК. Пътят на защита на жалбоподателката с това разрешение е друг - по реда на инстанционния контрол, за което Д. С. е подала частна касационна жалба. Ответникът по частната жалба Софийски районен съд в писмен отговор оспорва нейната основателност. Ответникът Прокуратурата на Република България не е подал писмен отговор. Частната жалба е допустима. По нейната основателност: При извършена проверка по гр.д. № 5525 /2019 г. на САС настоящият състав установи, че констатациите на въззивния съд са обосновани и изводите му са законосъобразни. С въззивното решение № 11977 /16.09. 2020 г. по гр. д. № 5525 /2019 г. на САС въззивният съд се е произнесъл по целия предмет на спора – исковете на Д. С. с правно основание чл.2б, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ за солидарно осъждане на СРС и ПРБ за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди за нарушаване на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок на наказателно производство. В решението САС е разгледал частна жалба на Д. С. срещу определение на СГС по чл.248 ГПК, но не е присъждал разноски за въззивното производство. Поради това частната жалба на Д. С. е неоснователна по изложените от въззивния съд съображения, към които настоящият състав може да препрати по реда на чл.278, ал.4 ГПК вр. чл.272 ГПК. Молбата на Д. С. по чл.250 ГПК е неоснователна, защото въззивният съд се е произнесъл по целия спорен предмет, който в случая е основателността на предявените искове по чл.2б, ал.1 и ал.2 ЗОДОВ. По тях САС се е произнесъл, решението му обхваща целия спорен предмет. А молбата по чл.248 ГПК е недопустима, тъй като въззивният съд не е присъждал разноски и Д. С. не иска присъждането на разноски за въззивното производство, а изменение на решението, с което е потвърдено определение на СГС по чл.248 ГПК. Способите за защита и по двете искания на Д. С. не са по чл.250 ГПК и чл.248 ГПК, а по реда на обжалването. Д. С. е подала жалби, по които са образувани гр.д. № 1487 /2022 г. и ч.гр.д. 1485 /2022 г., на ВКС, IV г.о., разпределени на настоящия съдебен състав, по които той се е произнесъл. Поради изложеното частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено. С оглед изхода от това производство частната жалбоподателка няма право на разноски, а ответниците не претендират присъждането на разноски. Поради това разноски не следва да се присъждат. Воден от изложеното съдът