Определение № 842 от 05.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 648/2025 г.

Производството е по чл.229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на "БОРОИНВЕСТ" АД подадена чрез процесуален представител адв. А. Грънчаров, против определение № 1623/17.12.2024 г., постановено по административно дело № 818/2024 г.по описа на Административен съд- София област, с което жалбата на „БОРОИНВЕСТ“ АД против Писмо с изх. № 94-30-00-260/5/02.07.2024г. на Областния управител на Софийска област по направено искане за отписване на недвижим имот от актовите книги за държавна собственост на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. В частната жалба се излагат оплаквания с доводи за неправилност на постановеното определение. Моли се за отмяната му и решаване на спора по същество с отмяна на оспорения отказ на областния управител. Областният управител на София област оспорва частната жалба в представено писмено възражение. Моли обжалваното определение да бъде оставено в сила. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като прецени направените в жалбата оплаквания във връзка с доказателствата по делото, констатира следното: Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 от АПК и от надлежна страна в производството, за която определението е неблагоприятно. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Административен съд- София област е сезиран с жалба, подадена от „БОРОИНВЕСТ“ АД против Писмо с изх. № 94-30-00-260/5/02.07.2024г. на Областния управител на Софийска област, с което отказва да отпише от актовите книги за държавна собственост следния имот: Сграда с идентификатор № 65231.918.265.1 по действащата кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. Самоков, одобрени със Заповед № РД- 183/27.01.2005 год., с адрес на сградата в гр. Самоков, к. к. „Боровец“, разположена в поземлен имот с идентификатор № 65231.918.265, със ЗП от 741 кв. м., брой етажи - 1, предназначение - друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда. Първоинстанционният съд е приел, че така постановения изричен отказ за деактуване на държавен имот не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК, тъй като не засяга права или законни интереси на заинтересованите лица и други правни субекти. Приема, че дейността по актуване и деактуване на имоти- държавна собственост, представлява дейност по управление и отчитане на тези имоти, а съставените актове за държавна собственост нямат правопораждащо действие. Поради това е приел, че жалбата е недопустима, поради което я е оставил без разглеждане и е прекратил производството по делото. Така постановеното определение е правилно. Изложените в тази връзка мотиви се споделят изцяло, поради което на основание чл.221, ал.2, предл. последно от АПК във връзка с чл.236 от АПК, касационната инстанция препраща към тях. Записването и отписването в актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебна дейност по регистрацията, отчета и управлението на държавните имоти. Поради това актуването, респективно деактуването на недвижими имоти от актовите книги за държавна собственост няма конститутивен характер и от него не възникват права и задължения, нито се засягат права и законни интереси, тъй като записването или отписването на имоти от актовите книги нито създава, нито прекратява право на собственост върху тези имоти. По тези причини отксаза на административния орган по молбата за деактуване не формира и годен за обжалване индивидуален административен акт. Отписването на недвижимите имоти от актовите книги за държавна собственост представлява вътрешнослужебен акт и поражда права и задължения единствено за подчинените органи по актуването на държавната собственост, но не и за граждани, организации или други административни органи. Съгласно чл. 114, ал. 1 от ППЗДС обстоятелствата, констатирани в акта за държавна собственост, съставен по надлежния ред, имат доказателствена сила до доказване на противното. Затова всеки който счита, че негов личен имот неправилно е бил вписан като държавен или неправилно му е било отказано отписването като такъв, може да защити правото си на собственост по общия исков ред. При възникнал спор по въпроса, с оглед неговия предмет, касаещ материалното право на собственост върху недвижимия имот, той не може да бъде решен по административен ред. Задължително е произнасянето на гражданския съд, сезиран от лицето, което има правен интерес и необходимост от съдебното признаване и защита на спорното субективно материално право. Предвид изложените съображения, при наличието на спор за материално право, чл. 79, ал. 3 ЗДС и чл. 113 от ППЗДС, изключват решаването му по реда на съдебноадминистративното обжалване на акта на областния управител и изискват разрешаването му по общия исков ред. Поради това правилно административният съд е приел, че отказа на областния управител за деактуване на имот не подлежи на обжалване. Предвид изложеното, настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от пороците релевирани с частната жалба, поради което като правилно, валидно и допустимо, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, претенцията на ответната страна - областния управител за присъждане на юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.143, ал.З във връзка с чл.236 от АПК е неоснователна, тъй като не е представлявана от адвокат или юрисконсулт, а други разноски не са претендирани и направени, следователно не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,