Определение № 76 от 26.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 681/2018 г.

Производство е по чл. 307, ал.1 ГПК. Образувана е по молба вх. № 4234/23.01.2017 г., подадена от М. М. Ч., В. Т. Ч., Е. Т. Ч., М. Г. Ч., К. Б. Ш. и А. Б. Ш., в качеството им на наследници на А. Х. Ш. и Б. К. Ш., Е. А. Х. и А. Х. Б., чрез техните пълномощници адв. М. Е., адв. К. Б. и адв. С. С., за отмяна влязлото в сила решение № 783 от 08.06.2007 г. по гр.д. № 614/2006 г. на ВКС, Трето гражданско отделение. С него е оставено в сила въззивно решение № 499 от 06.03.2006 г. по гр.д. № 1251/2015 г. на Пловдивския окръжен съд за отхвърляне на иска по чл.108 от ЗС. Молителите твърдят, че са налице предпоставките на чл. 301, ал. 1, т. 7 ГПК, за което представят решение на Европейския съд по правата на човека от 21.04.2016 г. по дело Ч. и други срещу България, постановено по жалба № 47405/07 г., станало окончателно на 21.07.2016 г. при условията на чл. 44, § 2 от КЗПЧОС, като твърдят, че с това решение по идентичен спор съдът е установил нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, както и на протоколите към нея, което налага ново разглеждане на настоящото делото, чрез което да се отстранят последиците от допуснатото идентично нарушение. Ответникът Н. Д. ФОНД „13 ВЕКА БЪЛГАРИЯ“ – [населено място], представляван от Изпълнителния директор – М. С. Т. оспорва молбата за отмяна като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид, че молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 2 ГПК и формално отговаря на изискванията на чл. 306 във вр. с чл. 260 и чл. 261 ГПК, намира, че същата следва да се допусне до разглеждане в открито съдебно заседание. Водим от гореизложеното съдът