Определение № 60213 от 14.07.2021 г. на ВКС по гр. д. № 917/2020 г.

Производството е по реда на чл. 248 ГПК. Образувано е по молба на адв. Д. Б., пълномощник на Ж. С. Ф. – касатор в касационното производство, с която се иска изменение на определение № 338/26.04.2021 г. по гр. д. № 917/2020 г. по описа на ВКС, ІІІ г. о., в частта му за разноските. Ответната страна по молбата - Археологически музей - гр. Сандански, чрез адв.В. Г., в писмен отговор поддържа становище за неоснователност на молбата. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С определение № 338/26.04.2021 г. по гр. д. № 917/2018 г. на ВКС, ІІІ г.о., не е допуснато касационното обжалване на въззивно решение № 3545/05.08.2019 г., постановено по възз. гр. д. № 302/2019 г. на Окръжен съд – Благоевград. С оглед изхода на спора, жалбоподателката Ж. С. Ф. е осъдена на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Археологически музей - [населено място], разноски за касационното производство в размер на 1 293.51 лв. - платено от ответника в касационното производство адвокатско възнаграждение. Молбата с правно основание чл. 248, ал. 1 ГПК е допустима – подадена е в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2 ГПК. Допустимо е и възражението с правно основание чл. 78, ал. 5 ГПК, на което се основава искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, доколкото то касае определение по чл. 288 ГПК, което се постановява в закрито заседание и възможността за първи път да се заяви възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение е именно по реда на чл. 248 ГПК под формата на искане за изменение на съдебния акт, в частта за разноските. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение, е основателно. Делото пред ВКС не се отличава с фактическа и правна сложност, заседания с участието на страните не са провеждани, а производството е приключило с постановяване на определение по чл. 288 ГПК за недопускане на касационното обжалване. Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ, за изготвяне на отговор на касационна жалба минималното възнаграждение е в размер на 3/4 от възнаграждението по чл. 7, но не по-малко от 500 лв. В настоящия случай, адвокатското възнаграждение, изчислено съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 за исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ възлиза на сумата 560 лв. (договорът за правна защита и съдействие е сключен на 27.11.2019 г. – л. 83), а за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ възлиза на сумата 605 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредбата. Общо минималният размер на възнаграждението възлиза на 1 165 лв., от които на основание чл. 9, ал. 3 от Наредбата дължими са 873,75 лв. и в този размер следва разноските да бъдат присъдени, предвид фактическата и правна сложност на делото и характера на съдебния спор. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение