Определение № 8326 от 24.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7124/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано e по частната жалба на Г. В. М. от гр. Бургас против Определение № 4936/04.06.2026г., постановено по административно дело № 1147/2026 г. по описа на Административен съд - Бургас (АС-Бургас). С частната жалба се релевира оплакване за неправилност на определението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че са налице предпоставките на чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 АПК за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ № 26-0769-000260 по чл.171, ал.1, т.1, б. „з“ от 14.05.2026г. Излагат се твърдения, че констатираното нарушение е било отстранено в кратък срок след установяването му. Иска се отмяна на обжалваното определение и решаване на спора по същество, чрез постановяване на определение, с което предварителното изпълнение на издадения и обжалван административен акт да бъде спряно, тъй като съдът не е взел предвид обстоятелството дали преследваната от закона, чрез постановяване на мярката цел вече е била постигната. Претендира се, че в конкретния случай, търсеният ефект в полза на обществото е бил постигнат, тъй като непосредствено след постановяване на мярката нарушителят е сключил застраховка гражданска отговорност, като регистрацията на автомобила е била служебно възстановена на същия ден – 15.05.2026г. На следващо място се излагат твърдения за причинени вследствие на предварителното изпълнение вреди на частния жалбоподател, които се сочат като съизмерими по естеството си с опазвания чрез предварителното изпълнение на мярката обществен интерес. Като такива се конкретизират причинени трудности над обичайните, свързани с комбинирането на служебните ангажименти на жалбоподателя и неговите семейни такива Ответникът – Директор на ОД на МВР – Бургас не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява частната жалба като допустима, подадена в 7-дневния срок по чл. 230 от АПК за обжалване на определението, от страна по делото, за която определението е неблагоприятно. По същество същата е основателна. С обжалваното определение АС-Бургас е отхвърлил искането на Г. В. М. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ - № 26-0769-000260/14.05.2026г. на Директора на ОД на МВР – Бургас. С посочения административен акт на частния жалбоподател е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“з“ ЗДвП – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. За да достигне до извода за неоснователност на искането за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ - № 26-0769-000260/14.05.2026г. на Директора на ОД на МВР – Бургас, АС – Бургас е счел, че в случая е налице допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на постановената ПАМ, при съдебният контрол на което е приложим чл. 166, ал. 2 от АПК. С определението си АС-Бургас е достигнал до извод, че предпоставките за спиране на предварителното изпълнение не са налице, тъй като наведените от жалбоподателя доводи за значителен характер на причинените му вреди не удовлетворяват изискването на чл. 166, ал. 2 АПК за непоправимост на вредата, както и на липсата на надлежни доказателства в подкрепа на тези твърдения. По посочените съображения искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на решението за ПАМ е било отхвърлено. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че обжалваното определение е неправилно. Допуснати са част от релевираните касационни основания. Предмет на спора пред административния съд е искането за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ - № 26-0769-000260/14.05.2026г. на Директора на ОД на МВР – Бургас, правното основание за постановяване на която е разпоредбата на чл.171, т.1, б.“з“ ЗДвП. Съгласно същата норма, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се налага ПАМ временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, извън случаите по букви "а" – "ж", който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца за нарушенията по чл. 175, ал. 3 ЗДвП. Предпоставката, при която съдът може да спре допуснатото по закон предварително изпълнение, с оглед на разпоредбата на чл. 172, ал. 6 ЗДвП, е възможността предварителното изпълнение да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. От доказателствата по делото се установява, че на 13.05.2026 г., в резултат на извършена полицейска проверка, против частния жалбоподател е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) Серия GA № 5007565 за извършено административно нарушение по чл. 140, ал. 1, т. 1 ЗДвП – управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред. В АУАН е била вписана констатацията, че управляваният автомобил е със служебно прекратена регистрация по чл. 143, ал. 10 ЗДвП, поради липса на застраховка "Гражданска отговорност", считано от 24.02.2026. На следващия ден е била постановена процесната Заповед, с която на основание чл. 171, т. 1, б. "з", подб. "гг" ЗДвП на лицето временно е отнето СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, а ден по-късно на 15.05.2026г. в 14:16ч е било изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност за посочения в АУАН автомобил, като застраховката е с валидност от 14:16 ч. на 15.05.2026 г. до 23:59ч. на 14.05.2027г. На 29.05.2026г. с мотивирана резолюция № 26-07639-М000126 Началник група в ОД на МВР Бургас е прекратил административнонаказателното производство на осн. чл.54, ал.1, т.9 ЗАНН, вр. чл.33, ал.2 ЗАНН, поради наличие на данни, че деянието съдържа признаците на престъпление по чл.345, ал.2 НК, като със същия акт е изпратил материалите по преписката в БРП При тези факти неправилен се явява извода на съда, че наложената ПАМ не би могла да причини значителни вреди на жалбоподателя. Съгласно чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В конкретния случай, целта на приложената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, като се гарантира, че по пътищата отворени за обществено ползване ще се движат само регистрирани превозни средства, за отговорността на чиито водачи е налична валидна задължителна застраховка "Гражданска отговорност", както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Изпълнението на така въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 ЗДвП - служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 КЗ. Относно извършената служебно дерегистрация на управляваното от нарушителя МПС в конкретния случай не се спори между страните. Следва да се съобрази обаче, че съгласно чл. 143, ал. 10, изр. 2 ЗДвП, служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява също служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Със сключването на валидна застраховка "Гражданска отговорност" и възстановяване регистрацията на автомобила е обезпечен обществения интерес, за чието гарантиране законът е въвел предварителното изпълнение на принудителната мярка. След като общественият интерес е гарантиран, то личният такъв на жалбоподателя бива ограничен несъразмерно от предварителното изпълнението на издадената ЗПАМ. Още по-силен аргумент в тази насока представлява обстоятелството, че подобна ПАМ бива предвидена да се налага, съгласно разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "з", гг) единствено в случаи на нарушение на закона, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му. В конкретния случай въпросът за административнонаказателната отговорност е изрично решен, след като административнонаказателното производство е било прекратено на 29.05.2026г. с цитираната по-горе резолюция и преписката е била изпратена на Районна Прокуратура Бургас за преценка наличието на престъпление по чл.345, ал.2 НК, като по делото липсват както твърдения, така и данни за образувано срещу лицето досъдебно производство, поради което до решаване на въпроса за ангажиране на наказателната отговорност на частния жалбоподател, зачетен следва да бъде принципа за невиновност, който е водещ в наказателния процес. Продължаването предварителното изпълнение на мярката в тази хипотеза би надхвърлило преследваните със същата цели, правнорегламентирани в разпоредбата на чл.22 ЗАНН, без законът да й възлага санкционни функции. По изложените съображения, частната жалба се явява основателна и като такава следва да бъде уважена, а оспореното определение, като неправилно следва да бъде отменено и вместо него допуснато спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,