Решение № 6993 от 23.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1234/2026 г.

Образувано е по касационна жалба на Л. А. К., от гр. София против решение № 38257/18.11.2025 г. по адм. дело № 10683/2025 г. на Административен съд София – град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град не изразява становище. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК е основателна. С решение № 38257/18.11.2025 г. по адм. дело № 10683/2025 г. Административен съд София – град е отхвърлил жалбата на Л. А. К., от гр. София срещу решение № 2153-21-282/12.09.2025 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е оставено без уважение оспорването ѝ срещу разпореждане [номер]/11.07.2025 г. на длъжностно лице по „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ. Административният съд е приел, че осигурителният стаж на жалбоподателката по трудовата ѝ книжка, придобит за периода 09.09.1985 г. – 30.06.1993 г. на длъжност асистент режисьор в „Интерфилм“ ЕООД следва да бъде зачетен като оформен съобразно изискването на действалата към момента Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж и да бъде калкулиран при преценка възникването на правото на ЛПОСВ. Направил е извода, че независимо от неговото наличие, същият сумиран с останалия осигурителен стаж на жалбоподателката е недостатъчен за придобиване на право на пенсия по чл. 68 КСО и не се е произнесъл по искането и доводите на страната по чл. 9а от КСО. Решението е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. То съдържа взаимно изключващи се изводи и не изчерпва относимите доводи на страните, имащи значение за предмета на спора. По делото е установено, че със заявление вх. № 2170-21-163/03.04.2025 г. Л. А. К. е поискала да ѝ бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ЛПОСВ) при условията на чл. 68, ал.1-2, във връзка с чл.9а от Кодекса за социално осигуряване. Към датата на заявлението лицето е имало навършени [възраст], а осигурителният стаж признат от органите на ТП на НОИ е възлизал на 27 години, 07 месеца и 09 дни, придобит при условията на трета категория труд. Спорен между страните е осигурителният стаж на жалбоподателката за периода 09.09.1985 г.-01.07.1993 г. при осигурител „Интерфилм“ ЕООД, гр. София, тъй като представената трудова книжка, която го удостоверява, според органите на НОИ не е заверена съгласно изискванията. Не са признати като осигурителен стаж и периоди, през които жалбоподателката К. е полагала труд като самоосигуряващо се лице.(01.03.2021 г.-31.12.2021 г.; 01.04.2022 г. – 28.02.2025 г.- поради невнесени осигурителни вноски и 01.03.2025 г.-02.04.2025 г., поради невнесени осигурителни вноски в дължим размер). Съгласно чл.68, ал.1-2 КСО жалбоподателката К. има навършената изискуема възраст, която за 2025 г. е [възраст], но няма изискуемите се от закона 36 години и 08 месеца осигурителен стаж. Съдът е ценил верността на представеното извлечение от трудовата книжка на жалбоподателката, но не е отчел, че така извършения запис е грешен (неверен). Посоченият период не е с продължителност 7 години, 10 месеца и 21 дни, а математически се изчислява на 7 години, 9 месеца и 21 дни. При доказана липса на ведомости, но наличие на данни за полаган труд съдът е следвало да укаже на страните по спора, че е следвало да бъдат приобщени доказателства, които да установят осъществяваната от жалбоподателката трудова дейност, включително и косвени такива (документалният филм е индиция в тази насока). Налице са косвени данни за ползван отпуск по майчинство, който също може да бъде изследван в контекста на подлежащия на доказване главен факт - престирана работна сила в предходен и последващ период, попадащи в спорния. Най-значимият от всички пропуски на съда е свързан с приложението на чл. 9а, ал.2 КСО. При направен извод за придобит действителен осигурителен стаж за периода 09.09.1985 г.-01.07.1993 г., първоинстанционният съд е бил длъжен да се произнесе и по приложението на чл.9а, ал.2 КСО. В рамките на това произнасяне следва да се отчита и факта на незачетения осигурителен стаж като самоосигуряващо се лице и доколко при наличието на такъв е възможно прилагането на нормата на чл.9а КСО. Произнасянето по всички тези въпроси едва от настоящия състав на Върховния административен съд би лишило страните от една инстанция и мултиплицирало така допуснатите процесуални нарушения на съда, които имат възможността да обусловят различен резултат по спора при преценка материалната законосъобразност на акта, поради което следва да бъдат квалифицирани като съществени. По изложените съображения атакуваното съдебно решение следва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд София – град. Воден от горното и на основание чл. 222, ал.2 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение