Решение № 13579 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2013 г.

Решение № 13579 от 17.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8234/2013 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 221 от 29.04.2013 г., постановено по адм. д. № 95/13 г. Великотърновският административен съд, пети състав, е отхвърлил жалбата на "Илко Цветков 99"-ООД-гр. Горна Оряховица, представлявано от управителя Илко Иванов Цветков, срещу ревизионен акт № 041200979/12.09.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 633/10.12.2012 г. на Директора на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, като е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОУИ"-гр. Велико Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 299 лв. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от "Илко Цветков 99"-ООД-гр. Горна Оряховица, представлявано от управителя Илко Иванов Цветков, чрез процесуалния му представител адв. Елеонора Сергиева. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. Велико Търново е неправилно поради противоречие с материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени обжалвания ревизионен акт № 041200979/12.09.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, с който на дружеството са определени задължения за ДДС и лихви за забава. Претендира се заплащане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Велико Търново чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Великотърновският административен съд е отхвърлил жалбата на "Илко Цветков 99"-ООД-гр. Горна Оряховица, представлявано от управителя Илко Иванов Цветков, срещу ревизионен акт № 041200979/12.09.2012 г. на ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 633/10.12.2012 г. на Директора на дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, с който на дружеството са определени задължения за ДДС за данъчни периоди 15.06.2008 г. - 21.11.2011 г. в размер на 72 384,19 лв. и лихви за забава в размер на 20 067,39 лв. Описана е подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, основанията на органа по приходите за провеждане на съща по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, елементите на определяне на данъчната основа и прочие. Прието е, че ревизията е възложена от компетентен орган, такъв е и органът, издал ревизионния акт, с която са определени задължения от вида и за периода, за който е възложена ревизията, поради което актът не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Прието е още, че в хода на ревизията не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до невалидност или незаконосъобразност на ревизионния акт, след което съдът е пристъпил към разглеждане на възраженията на жалбоподателя за допуснати нарушения по време на ревизията. За неоснователно на първо място е прието възражението, че доказателственият материал от ревизията по ЗКПО не е приобщен по предвидения в ДОПК ред към настоящето ревизионно производство. Посочено е, че с протокол № 1217675/07.06.2012 г. е приобщен протокол № 1209308/28.03.2012 г. за извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/ относно наличие на основание за регистрация по ЗДДС и събраните в хода на проверката доказателства, както и ревизионен акт № 041102798/14.12.2011 г. и ревизионен доклад № 1102798/17.11.2011 г., като ПУФО е посочен и като приложение № 1 на РД и представлява неразделна част от него. Като неоснователно е квалифицирано възражението за допуснати нарушения на чл. 117, ал. 2, ал. 3 и 4 от ДОПК, като ревизионният доклад № 1200979/13.08.2012 г. е връчен лично на жалбоподателя на 15.08.2012 г., а съответните приложения са посочени като част от ревизионния доклад. Срокът по чл. 117, ал. 4 от ДОПК е квалифициран като неприклузивен, поради което изтичането му не погасява материалната и териториалната компетентност на органа по чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Съдът е приел за несъстоятелни и оплакванията за невръчване на приложения към ревизионния доклад предвид на наличните данни, че той е връчен на жалбоподателя ведно с приложенията срещу подпис без да има възражения, че приложенията липсват, а в същото време дори и да е допуснато подобно нарушение, съдът е длъжен да реши спора по същество. Не е споделено оплакването на ревизираното лице, че ревизионният акт не съдържа мотиви, имайки предвид твърдението, че в него не са обсъдени оплаквания срещу ревизионния доклад, тъй като тези възражения в действително са били обсъдени и по тях има мотиви в РА. Като неоснователни са приети и оплакванията за допуснати нарушения на принципите на законност, обективност и служебно начало, които нарушения са довели до накърняване на правото на защита на ревизираното лице. Решаващият съд е изложил и своите съждения защо намира оспореният ревизионен акт за издаден в съответствие с материалния закон. Анализирани са констатациите на органа по приходите за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК, като е прието, че тези констатации не се опровергават от ангажираните от жалбоподателя доказателства, а напротив, потвърждават се от поисканата от него самия съдебно-икономическа експертиза, която съдът не кредитира единствено по т. 1 /че счетоводството на дружеството дава възможност за определяне на данъчните му задължения/ поради наличие на вътрешно противоречие със заключенията по останалите точки. Съдът е разгледал обстойно и начинът на определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 и механизма на определяне на задълженията по ЗДДС, като е приел, че въпреки дадените нарочни указания, тези констатации на РА не са оборени от жалбоподателя. - Решението на административния съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на дружеството се правя оплаквания за неправилност на решението на Административен съд - гр. Велико Търново поради наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В по-голямата си част те се преповтарят с оплакванията, които са развити в жалбата срещу ревизионния акт при обжалването пред административния съд, т. е. насочени са срещу ревизионния акт, а не срещу решението на първата инстанция, което е предмет на касационно разглеждане по реда на чл. 208 от АПК. Доколкото е налице смесване на отделните видове оплаквания, преповтаряния и прочие, същите ще бъдат групирани при разглеждането им от настоящата инстанция в следните групи: оплаквания срещу изводите на първоинстанционния съд за твърдяни нарушения на административно-производствените правила при извършване на ревизията; оплаквания за изводите на административния съд за наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК и неправилно изводи на съда по начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Направените оплаквания относно изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на възраженията на ревизираното лице за допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила при провеждане на ревизията са неоснователни. Ката такива следва да бъдат свързани на първо място оплакванията, свързани с приобщаването на протокола за установяване на факти и обстоятелства /ПУФО/, намиращ се на л. 118 от административната преписка. С него протокол е установено, че за времето от 30.01.2008 г. до 31.05.2008 г. ревизираното дружество е достигнало оборот в размер на 50 907,44 лв., т. е. над. 50хил. лв. и по силата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.06.2006 г. Този протокол, както и ревизионен акт 0411102798/14.12.2011 г. за проведена ревизия на дружеството по ЗКПО за данъчни периоди 01.01.2008 - 31.12.2010 г. и ревизионния доклад към него са приобщени към ревизията с протокол № 1217675, със сериен номер на бланката № 0276312,намиращ се на л. 116 от административната преписка. В протокола е посочена дата на издаване 07.06.2012 г., а в уведомлението до ревизираното дружество, връчено на управителя на 07.05.2012 г., този протокол е изписан с дата 07.05.2012 г. От това разминаване от касатора се навеждат доводи, че към момента на връчване на уведомлението по чл. 124 от ДОПК т. н. ПУФО не е бил приобщен към преписката, от което следва, че не е имало основание за провеждане на ревизията по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, респективно ПУФО не може да служи като годно доказателство за определяне на данъчната основа. Направените оплаквания са неоснователни. С оглед на обстоятелствата по делото следва да бъде прието, протокол № 1217675, с което ПУФО, както и влезлият сила ревизионен акт по ЗКПО и ревизионния доклад към него, са приобщени към ревизията, е с дата на издаване 07.06.2012 г., т. е. същият е издаден след връчване на уведомлението по чл. 124 от ДОПК на ревизираното лице. От това обстоятелство обаче не следва извод, че липсва надлежно приобщаване, каквито доводи са развити в жалбата, още повече, че самият жалбоподател не навежда никакви конкретни аргументи за процесуални нарушения при издаване на протокола, освен разминаването в датите. От данните по делото се установява, че наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 от ДОПК е установено по време на предходната ревизията на дружеството по ЗКПО и при проверката за регистрация по ЗДДС. Заповедта за възлагане на ревизия № 1200979/23.04.2012 г. /л. 173 от административната преписка/ е издадена от директора на ТД на НАП - гр. Велико Търново след изпращането до него на доклад и ПУФО № 1209308/28.03.2012 г. от офис Габрово на ТД на НАП - В. Търново с искане за извършване на ревизията на "Илко Цветков"-ООД предвид установените обстоятелства за неподаване на искане за регистрация по ЗДДС и наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 2 и 4 от ДОПК. В този смисъл следва да бъде прието, че към момента на връчването на уведомлението по чл. 124 от ДОПК органът по приходите е установил наличие на обстоятелства по чл. 122 от ДОПК и в този смисъл връчването на уведомлението по чл. 124 от ДОПК преди приобщаване на доказателствата, установяващи обстоятелствата по чл. 122 от същия кодекс не може да бъде разглеждано като съществено процесуално нарушение. Дори хипотетично да се приеме, че такова нарушение е извършено, то не е съществено, тъй като по никакъв начин не е накърнило правото на защита на ревизираното лице, което не е лишено от възможност да защити правата си. Направените оплаквания по т. IV от касационната жалба, свързани с нарушения на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ДОПК са насочени срещу ревизионния акт, а не срещу решението на първоинстанционния съд, поради което не следва да бъдат разглеждани /чл. 208 от АПК/. Тези оплаквания са развити и пред административния съд, който е дал аргументиран отговор на всяко едно от тях. Изводите му в тази насока се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Оплакванията по т. I. 3 от жалбата касаят оспорване на ревизионния акт по ЗКПО, който акт като необжалван е влязъл в законна сила. По тази причина доводите насочени срещу него се явяват неотносими към настоящия спор, поради което не следва да бъдат обсъждани. Неоснователни са оплакванията на касатора за отсъствие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 12 и 4 от ДОПК. На база на събраните по време на ревизията доказателства, в това число приобщените протоколи от ревизията по ЗКПО, които протоколи по силата на чл. 50 от ДОПК са официални документи, съставени по установения ред и форма от орган по приходите в изпълнение на възложените му правомощия и са доказателства за извършените от органа и пред него действия и за установените факти и обстоятелства, е установено, че за ревизирания период дружеството има укрити приходи или доходи - чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, както и че воденото от него счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане. Тези констатации на ревизионния акт не са опровергани от задълженото лице чрез допустими доказателства, а някой от ангажираните от него доказателства, като заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза, във възприета от административния съд част, на практика потвърждават тези констатации. Не могат да бъдат споделени възраженията на касатора, че при определяне на данъчната основа в процесната ревизия са преповторени буквално обстоятелствата по ревизията по ЗКПО, без да бъдат обсъдени възраженията на ревизираното лице и писмените доказателства, представени в настоящето производство. Тези оплаквания също са насочени срещу ревизионния акт, те са подробно обсъдени от административния съд и са намерили отговор в мотивите на решението. Правилно е прието, че данъчната основа е определена на база на представени от самото ревизирано лице обстоятелства / обявената цена на курсовете за отделните категории водачи на МПС, съпоставена със списъка на курсистите, който се води от дружеството/, както и на база на други установени по време на ревизията обстоятелства по чл. 122, ал. 2 от ДОПК. Обстоятелството, че моментът на възникване на основанието за задължителна регистрация по ЗДДС е определен при извършена проверка преди възлагане на ревизията и протоколът, обективиращ данните от проверката, е приобщен към доказателствата, събрани в хода на ревизията, не представлява съществено процесуално нарушение. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е по спорове, които се различават по фактическа обстановка от процесния, поради което същата правилно не е зачетена от административния съд . Възраженията в жалбата, свързани с невъзприемането от страна на съда на т. 1 от заключението на вещото лице по съдебно-икономическата експертиза, както и доводите за пропуск на съда да постави допълнителни задачи на експерта, също не могат да бъдат споделени. Съдът е възприел, съответно не възприел заключението на експерта в една част, при условията на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК. Същият е изложил надлежни мотиви защо не възприема експертизата по т. 1 /вътрешно противоречие с други точки от заключението, по които е установено, че счетоводството на дружеството не е водено съобразно изискванията на ЗСч./, които се възприемат от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Жалбоподателят е този, който при условията на чл. 201 от ГПК е този, който е могъл да иска допълнително или повторно заключение, тъй като за съда не съществува задължение да указва на страната, че ангажираните от нея доказателства не могат да установяват твърдяните от нея факти и обстоятелства. На база на гореизложеното следва да бъде прието, че административният съд е направил верни и обосновани изводи за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. Предвид на това следва да бъде прието, че решението на Административен съд Велико Търново не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната по касация Д"ОДОП"-В. Търново юрисконсулско възнаграждение в размер на 2299,03 лв. Водим от горното и на осн. ч чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,