Определение № 384 от 18.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5979/2014 г.
ВКСIV гражданско отделение18.11.2014 г.докладчик Василка Илиева
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на С. Е. С. и Л. Б. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 137 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 52/2010 г. по описа на Радомирски районен съд. ОСЪЖДА С. Е. С. ,ЕГН [ЕГН] и Л. Б. Н.,ЕГН [ЕГН] да заплатят на Д. Г. Е. разноски в размер на 600/шестстотин/лева. Определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщението до страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Мотиви
Производството е по чл.307 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. Е. С. и Л. Б. Н. за отмяна на влязлото в сила решение № 137 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 52/2010 г. по описа на Радомирски районен съд,с което е отхвърлен предявеният от молителите против Д. Г. Е. иск с правно основание чл.109 ЗС. Изложените в молбата по чл.303 ал.1, т.3 ГПК твърдения се свеждат до наличие на обстоятелство,възникнало на 14.10.2013 год.,с оглед изложеното в решение № 318/14.10.2013 год. по гр.д.№ 3350/2013 год.на ВКС,ІV г.о.Освен това се поддържа,че решението на РС-Радомир противоречи на посоченото решение на ВКС.Молят молбата за отмяна да бъде допусната за разглеждане по същество. Ответникът по молбата за отмяна – Д. Г. Е., чрез процесуалния си представител адв.Г.М. в писмения отговор по чл.306, ал.3 ГПК оспорва молбата по съображения подробно изложени.Претендира разноски. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа молбата за отмяна и взе предвид изложеното в нея, намира следното: Молбата за отмяна е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане по следните съображения: Преди да разгледа искането за отмяна по същество, съгласно чл.307, ал.1 ГПК, ВКС проверява неговата допустимост. Проверката включва: подлежи ли атакувания акт на отмяна по реда на чл.303 ГПК, изхожда ли молбата от легитимирано - заинтересовано лице, подадена ли е в срок, съдържа ли изложение на обстоятелствата, които попадат под някое от визираните в чл.303, ал.1 основания за отмяна. Макар молителите да се позовават на разпоредбата на чл.303 ал.1, т.3 ГПК,нито един от наведените доводи не може да се отнесе към това отменително основание. От изложението в нея не може да се направи извод дали наистина се позовават на посоченото основание по т.3 или на т.1,с оглед твърдението за ново обстоятелство.Молбата за отмяна с мотивирано изложение на основанията за отмяна е абсолютна процесуална предпоставка,за да бъде разгледана същата по същество от настоящата инстанция. Молителите дължат направените от ответника разноски в размер на 600/шестстотин/лева. Водим от изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.