Определение № 55 от 26.04.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1286/2021 г.

ВКСI гражданско отделение26.04.2021 г.докладчик Бонка Дечева

Диспозитив

ПОТВЪРЖДАВА определение № 48 от 11.03.2021 г. постановено по гр.д.№ 277/2021 г. на Върховен касационен съд,, ІІ гр.о. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба, подадена от Министерски съвет и администрацията на Министерския съвет против определение № 48 от 11.03.2021 г. по гр.д.№ 277/2021 г. на ВКС, ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане, като недопустима, подадената от Администрацията на Министерския съвет, чрез юрисконсулт Е. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 304/2019 г. по описа на Варненския апелативен съд, на основание чл.304 ГПК. В частната жалба се прави оплакване за неправилност поради несъобразяване с чл. 106 от Конституцията на Република България /КРБ/, защото Министерския съвет и администрацията му е единствения орган, който стопанисва държавните имоти и може да променя статута им от публична в частна държавна собственост. Частният жалбоподател счита, че не е обвързан от решението, защото не е участвал като ЮЛ, на което е възложено стопанисването и управлението на имота, за който е уважен против държавата отрицателен установителен иск за собственост, а министърът на регионалното развитие и благоустройството, който е представлявал държавата по приключилото дело, не може да изпълни решението и че според практиката на ВАС, това ЮЛ е заинтересовано по смисъла на чл. 131, ал.1 ЗУТ. Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т. 2 ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното определение, съдът е съобразил следното: С влязлото в сила решение № 114 от 31.10.2019 г. по гр. д. № 304/2019 г. на Варненския апелативен съд е отменено решение от 01.03.2019 г. по гр.д.№ 2807/2017 г. на Варненски окръжен съд, като вместо него е постановено ново по същество, с което е уважен предявеният от В. И. В. иск с правно основание чл.124 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че държавата не е собственик на недвижим имот, находящ се в землището на [населено място], район „П.“, местност „В.“, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.2567.4 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 год. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ по документ за собственост 4686 кв. м., а по скица 4 521 кв. м., при граници: поземлени имоти идентификатори ..., ... и .... Държавата е представлявана чрез Министъра на регионалното развитие, и благоустройството, съгласно чл. 31, ал.2 ГПК и областен управител на административна област с център Варна на основание чл. 32, т.4 ГПК. Съдът е приел, че Администрацията на Министерския съвет, която е самостоятелно юридическо лице на бюджетна издръжка, съгласно чл.40, ал.4 от Закона за администрацията, няма качеството на трето лице по смисъла на чл.304 ГПК, защото не е необходим другар на държавата и не разполага с правомощието да иска отмяна на влязлото в сила решение. Определението е правилно. Правото на отмяна по чл. 304 ГПК принадлежи на лице, което не е било страна по делото, но решението има сила на пресъдено нещо и по отношение на него, защото спорното право е неделимо и предполага еднакво решение за всичките му титуляри. Ако това лице би било конституирано, то би било необходим другар, съгласно чл. 216, ал. 2 ГПК. Правомощието на МС по чл. 106 от Конституцията да организира стопанисването на държавното имущество не създава легитимация на Министерския съвет, който не е ЮЛ и на Администрацията му, която е самостоятелно ЮЛ да иска отмяна на влязлото в сила решение. Това правомощие се отнася само към държавните имоти, а държавата, като субект на правото на собственост е участвала в производството. Държавното учреждение, на което е предоставен държавен имот за стопанисване и управление е процесуален субституент на държавата, а не неин необходим другар. Като такъв, то няма самостоятелни права върху имота, които да защитава отделно от държавата. Неговите права произтичат от правата на държавата, която е била ответник по иска и поради това е засегнато от влязлото в сила решение. Държавното учреждение не може да има повече права от държавата или самостятелни такива, които да подлежат на отделна защита от тази на държавата. В случая не се касае за неделимо право, принадлежащо на различни титуляри, някой от които да не е участвал в производството по постановяване на решение, обвързващо всички, а до производно право, произтичащо от това на ответника, което като е отречено за него е отречено и за носителя на производството право. Правото на стопанисване и управление не може да съществува отделно от правото на собственост на държавата. /В този смисъл Решение № 40 от 28.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7743/2013 г., II г. о., Определение № 292 от 27.06.2011 г. на ВКС по ч. гр. д. № 222/2011 г., II г. о./ Неприложима е съдебната практика на ВАС относно това дали ЮЛ, на което е предоставен държавен имот за стопанисване и управление е заинтересовано лице по административен спор по чл.131, ал.1 ЗУТ, отнасящо се за производството по одобряване на подробните устройствени планове и тяхното изменение. Влязлото в сила решение е постановено по гражданскоправен спор, по който не се конституират заинтересовани лица. Или в обобщение, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение

Цитирани разпоредби

10