Определение № 848 от 23.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 317/2026 г.

Производство по чл. 307, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от Т. П. Д., чрез процесуалния й пълномощник адв. В. И., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 3721/05.03.2025 г., постановено по гр. дело № 51369/2023 г. на Софийския районен съд (СРС), – в частта, с която молителката е осъдена да заплати на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД – сумата 932.22 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода месец август 2020 г. – месец април 2022 г.; сумата 93.68 лв., представляваща лихва за забава за периода 15.09.2021 г. - 24.04.2023 г., както и законната лихва върху главницата, считано от 18.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумата; както и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК – сумата 735.18 лв., представляваща направени по делото разноски. С молбата се навежда основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Молителката твърди, че през 1981 г. е напуснала България, придобила австрийско гражданство под името Т. В. и живее в гр. Виена, Австрия. През месец юни получила писмо с изх. № 1017-50-75-2/22.05.2025 г. от Националния осигурителен институт (НОИ), от което разбрала, че в нейно отсъствие е било водено гражданско дело, като след извършена справка от пълномощника й в СРС се установило, че срещу нея са образувани от „Топлофикация София” ЕАД осем граждански производства, едно от които е процесното. Молителката поддържа, че тримесечният срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК за подаването на молбата е спазен, считано от датата на съставяне на писмото. Твърди, че по делото е установено чрез справка в регистъра на Национална база данни (НБД) „Население“, че тя има настоящ адрес в Австрия и не живее в България, но въпреки това съдът приложил процедурата по чл. 47 от ГПК, което молителката счита за нарушение на процесуалните правила. Насрещната страна – ищецът „Топлофикация София” ЕАД, в отговора си, подаден чрез процесуалния му пълномощник юрк. М. К., излага становище за недопустимост на молбата за отмяна, като поддържа, че от доказателствата по делото било видно, че молителката узнала много по-рано за решението и срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК изтекъл отдавна; при условията на евентуалност навежда съображения за неоснователност на молбата. Третото лице „Директ“ ЕООД, участвало в исковото производство като помагач на ищеца, не е подало отговор на молбата за отмяна. Съдът намира, че молбата за отмяна на влязлото в сила решение е редовна и процесуално допустима. Тя изхожда от процесуално легитимирана за това страна в исковото производство, съдържа точно и мотивирано изложение на основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК и е подадена в рамките на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК. Последното, предвид и твърденията на молителката, се установява от приложеното към молбата, писмо с изх. № 1017-50-75-2/22.05.2025 г. от НОИ, с което тя е уведомена, че ще й бъдат наложени удръжки от пенсията й, по запорно съобщение по изп. дело № 20258380402997. Възражението на „Топлофикация София” ЕАД за недопустимост на молбата за отмяна като просрочена, е неоснователно, тъй като от книжата и доказателствата по приложеното в цялост гр. дело № 51369/2023 г. на СРС не се установява молителката да е узнала за решението, чиято отмяна иска, и изобщо, че срещу нея е водено делото, преди получаването на писмото от НОИ, а считано дори от датата на издаване на последното – 22.05.2025 г., тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 от ГПК не е изтекъл към датата на подаването на молбата за отмяна в съда – 18.07.2025 г. Предвид гореизложеното, образуваното производство по молбата за отмяна на влязлото в сила решение, е процесуално допустимо, поради което делото следва да се докладва на председателя на ІV-то гр. отд. на ВКС за насрочването му за разглеждане в открито съдебно заседание, с призоваване на страните. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение