Определение № 46 от 23.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4926/2017 г.

Производството е по чл. 282, ал. 5 ГПК. Съдът е сезиран с молба вх. № 1811/24.02.2022 г. на С. С. (А.) У., чрез адвокат А. И., за освобождаване на внесеното по сметка на ВКС парично обезпечение за спиране на предварителното изпълнение на решение № 4401/19.06.2017 г. по гр. д. № 4431/1017 г. на Софийски градски съд, в размер на 5 000 лв. Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молителката е внесла сумата от 5 000 лв. по сметката за обезпечения на ВКС на 7.08.2017 г. с платежно нареждане от същата дата, като на основание чл. 282, ал. 2 ГПК, ВКС, състав на второ гражданско отделение е спрял изпълнението на невлязлото с сила въззивно решение № 4401/19.06.2017 г. по гр. д. № 4431/1017 г. на Софийски градски съд, с което срещу С. С. (А.) У. е уважен иск с правно основание чл. 108 ЗС. С определение № 430/1.08.2018 г. по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, ВКС не е допуснал касационно обжалване на визираното по-горе въззивно решение и последното е влязло в сила. Предвид така изложеното, настоящият съдебен състав намира, че молбата за освобождаване на обезпечението се явява неоснователна, тъй като искането е направено след изтичане на едногодишния срок по чл. 82 ГПК и по силата на тази разпоредба сумата от 5 000 лв. подлежи на внасяне в приход на държавния бюджет. В случая, съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 6/23.10.2015 г. по тълк. д. № 6/2014 г. на ОСГТК на ВКС, едногодишният срок по чл. 82 ГПК е започнал да тече от влизане в сила на съдебния акт, с който е приключил исковият процес - 1.08.2018 г., когато е постановено определението по чл. 288 ГПК, с което въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, и е изтекъл на 1.08.2019 г. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение