Определение № 498 от 24.10.2024 г. на ВКС по н. д. № 930/2024 г.

Производството пред ВКС е образувано по реда на чл. 44, т. 1 НПК по повдигнат спор за подсъдност от Районен съд – Русе по повод разглеждането на н.о.х.д. № 1758/2024 г. по описа на същия съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, І – во наказателно отделение, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното: Първоначално в Районен съд – Разград е образувано н.о.х.д. № 435/2024 г. по внесен от Районна прокуратура – Разград обвинителен акт срещу Г. М. А. за престъпление по чл. 210, ал.1, т. 5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК. С разпореждане № 737/05.09.2024 г. съдията – докладчик насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото на 08.10.2024 г. В това съдебно заседание с определение съдът е прекратил съдебното производство по делото и е изпратил същото на РС – Русе, като е приел, че съобразно фактологията, посочена в обвинителния акт, този съд е компетентен да разгледа делото. След образуване на н.о.х.д. №1758/2024 г. в РС – Русе, съдията – докладчик с разпореждане № 2397/2024 г. е прекратил съдебното производство и е изпратил същото на ВКС, повдигайки спор за подсъдност, като е приел, че по правилата на местната подсъдност компетентен да разгледа делото е РС – Разград, в чийто район на действие е довършено престъплението и е приключило досъдебното производство. При така изложените факти, ВКС намира, че компетентен да разгледа внесения обвинителен акт срещу подсъдимата Г. М. А. е РС – Русе. Съгласно разпоредбата на чл. 42, ал. 1 НПК съдът се произнася по въпроса за подсъдността, като изхожда от обстоятелствената част на обвинението. С внесения срещу подсъдимата обвинителен акт е повдигнато обвинение за престъпление измама по чл. 210, ал.1, т.5, вр. с чл. 209, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 НК. Измамата е резултатно престъпление, чието изпълнително деяние се счита за довършено с акта на имущественото разпореждане на пострадалия, като тогава настъпва имотната вреда за него. Видно от описаните в обвинителния акт факти пострадалият е турски гражданин Ю. С., който е извършил от гр. Истанбул, Република Турция множество парични преводи по различни сметки, посочени му от подсъдимата. Престъплението е довършено в Република Турция, тъй като там са осъществени имуществените разпореждания, в резултат на които е настъпила имотната вреда за пострадалия. Съгласно разпоредбата на чл. 37, ал.1, т. 2 НПК делата за престъпления, извършени в чужбина, са подсъдни на съда по местоживеенето на лицето, ако е български гражданин. Местоживеенето на подсъдимата е в [населено място], [улица] е в района на действие на РС – Русе. Поради това и съгласно чл. 37, ал.1, т. 2, вр. с чл. 42, ал.1 НПК този съд е местно компетентен да разгледа делото. По изложените съображения и на основание чл. 44, ал.1 НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на първо наказателно отделение