Определение № 302 от 22.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7515/2013 г.

Постъпила е молба вх. № 9203 от 14.08.2015 г., подадена от Д. В. С. чрез нейния пълномощник адв. М. Б., за допълване на решение № 270/14 от 28.01.2015 г. в частта за разноските, като на молителката бъдат присъдени разноски за процесуално представителство за въззивната и първата инстанция при съобразяване на с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения и доказателствата по делото. В срока по чл. 248, ал.2 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: С решение № 270/14 от 28.01.2015 г. по гр.д. № 7515/2013 г. на ВКС, І г.о., е отменено решението на Софийски градски съд, постановено на 30.04.2013 г. по гр.д. № 13 667/2010 г. в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. Василева Стоянова против [фирма] иск за ревандикация на магазин № 1, построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно с принадлежащите му идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена, както и в частта, с която е бил отхвърлен предявеният от Д. В. С. против [фирма] и Т. Г. К. иск за прогласяване на основание чл. 26, ал.1, изр.1 ЗЗД нищожността на договорна ипотека, обективирана в нотариален акт № 9, т.ІІ, дело № 197/2006 г. в частта по т.6, с която е учредена ипотека върху магазин № 1 построен на първия надземен етаж / партер/, кота 0.00, в сградата в [населено място], [улица], със застроена площ 51.22 кв.м, състоящ се от търговска зала и санитарен възел, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена. В тези части е постановено решение по същество на спора от касационната инстанция, с което посочените искове са уважени. С определение № 245 от 04.08.2015 г. постановеното решение е допълнено на основание чл. 248, ал.1 ГПК в частта за разноските, като [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица], вх.Б, ет. 2, ап.4, ЕИК[ЕИК], представлявано от управителя Т. Г. К., е осъдено да заплати на адв. М. Д. Б. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 563 лв., а ответниците [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място],[жк], [улица], ЕИК[ЕИК], и Т. Г. К., ЕГН [ЕГН], да заплатят солидарно на адв. М. Д. Б. от САК на основание чл. 38, ал.2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 1 563 лв. Присъдените разноски са за осъщественото процесуално представителство само пред ВКС, а не за всички инстанции, както е поискано с молбата по чл. 248 ГПК. От данните по делото се установява, че адв. М. Б. е оказала безплатно адвокатска помощ на жалбоподателката Д. С. като на материално затруднено лице и пред въззивната инстанция. Поради това и на основание чл. 78, ал.1 ГПК във връзка с чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата ответниците [фирма], „А. билдингс” Е. и Т. Г. К. следва да бъдат осъдени да заплатят на адв. М. Б. и адвокатско възнаграждение за осъщественото пред въззивната инстанция процесуално представителство, определено по правилото на чл. 7, ал.2, т.4 ГПК от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакция преди изменението в ДВ бр. 28/2014 г./ както следва: [фирма] - сумата 1 138 лв., а [фирма] и Т. К.- солидарно сумата 1 138 лв. При разглеждане на делото в първата инстанция молителката Д. С. е представлявана от упълномощения от нея адв. К. И., на която, видно от представения договор за правна помощ и съдействие серия А № 207378 от 23.04.2007 г., е заплатила в брой сумата 200 лв. По- късно в хода на производството молителката е упълномощила и друг адвокат / Я. Я./ за осъществяване на процесуално представителство и защита по делото, но няма данни пълномощията на адв. Кр. И. да са оттеглени или прекратени. Съгласно чл. 78, ал.1 ГПК страната има право на разноски за един адвокат. Предмет на делото са пет обективно съединени иска с общ материален интерес 185 438 лв., видно от представените по делото данъчни оценки на недвижимите имоти. Доколкото в договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. Кр. И., не е посочено друго, настоящият състав приема, че заплатеното адвокатско възнаграждение е поравно за защита по всеки от исковете. Предвид уважаването на предявените против тях искове всеки от ответниците [фирма] и ответниците [фирма] и Т. Г. К. следва да заплатят на молителката - ищца по делото на основание чл. 78, ал.1 ГПК разноски за адвокатско възнаграждение за първата инстанция в размер по 74 лв. Водим от гореизложеното съдът