Решение № 122 от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1057/2009 г.

Решение № 122 от 25.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 1057/2009 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Емил Марков Производството е по реда на чл. 290 ГПК. С определение № 431/1.VI.2010 г. по настоящето дело, постановено в пр-во по чл. 288 ГПК, касационния контрол по отношение въззивното решение на СГС, ГК, от 15.V.2009 г. по гр. д. № 1300/08 г., е бил допуснат при наличието на първата от трите предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК, като е било прието, че въззивната инстанция се е произнесла по материалноправния въпрос досежно отговорността на ответното застрахователно д-во за реимбурсиране по реда на чл. 402 (отм.) ТЗ на платеното от застрахователя касатор обезщетение по риска "Автокаско" в противоречие с установена трайна практика на ВКС, според която ангажирането й по риска "гражданска отговорност" е винаги възможно, освен ако са налице данни, че владението върху увреденото МПС е било противозаконно отнето и у неговия водач не се намират ключовете и регистрационния талон. В откритото с. з. пред настоящата инстанция страните по спора не са ангажирали становища. Като взе предвид оплакванията и доводите в жалбата на "Б." АД - С. относно правилността на атакуваното въззивно решение, Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение, приема следното: Касационната жалба е основателна. Постановеното от СГС въззивно решение е неправилно: постановено в нарушение на чл. 78, т. 1 ЗЗ (отм.). За да отхвърли иска на Б. АД - С. с правно основание по чл. 402 (отм.) във вр. чл. 407 (отм.) ТЗ и чл. 45 ЗЗД, въззивната инстанция се е позовала на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от Наредба за задължителното застраховане /обн. в ДВ, бр. 4 от 14.I.1997 г. и отм. на 10.Х.2003 г./, съобразявайки обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на 6.Х.2002 г. Според това правило, когато МПС се използва от съпрузи, възходящи, низходящи, братя и сестри или лица от домакинството на собственика, ползвателя или държателя, "знанието и съгласието по ал. 1 на същия текст се предполага". Съгласно чл. 7, ал. 2 ЗНА всяка една наредба представлява нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения от нормативен акт от по-висока степен. Затова чл. 15, ал. 2 от същия закон предвижда, че в случай когато наредба противоречи на такъв нормативен акт /от по-висока степен/, правораздавателните органи следва задължително да предпочетат прилагането на последния. В случая към датата на процесното ПТП от 6.Х.2002 г. паралелно с въпросната наредба е действала и нормата на чл. 78, т. 1 ЗЗ (отм.), според която застраховка "Гражданска отговорност" по чл. 77, ал. 1, т. 1 от този специален закон са били длъжни да имат не само собствениците, ползвателите и държателните, но и "упълномощените от тях водачи на МПС, регистрирани в страната". Ето защо ирелевантно за изхода на спора по конкретното дело е било обстоятелството дали регистрираният в страната като водач на МПС Ц. Й. Х. е бил лице от домакинството на собственицата на л. а. марка "- 80" с рег. № хххххххх Н. К. К. от София, при управлението на който е било виновно причинено ПТП на 6.Х. 2002 г. Меродавно е упълномощаването на този правоспособен водач /притежаващ свидетелство за правоуправление категория "С"/, извършено с конклудентни действия, изразили се в доброволно предоставяне както на ключовете и регистрационния талон на автомобила във фактическата му власт, така и на полицата за застраховката "ГО" на същия. Това е видно от съставения протокол на КАТ № 0520659, в който фигурират данни от регистрационните талони на всеки един от автомобилите, участвали в настъпилото на 6.Х.2002 г. ПТП, както и отразяване на съответната категория за правоуправление на МПС, придобита от водачите им. При наличните данни по делото за "преупълномощаване", защото с изрично писмено пълномощно собственицата Н. К. К. от С. била снабдила кандидат-купувач на име М., а той, от своя страна, бил предоставил по силата на даденото от него "генерално пълномощно" ключовете, рег. талон на л. а. "-80", както и полицата за застраховката "ГО" на виновния за настъпването на ПТП водач Ц. Й. Х., се налага извод, че релевантната упълномощителна сделка е между ползвател и последващ, оторизиран от него водач. С оглед всичко изложено и при съобразяване със задължителната практика на ВКС, изразена в Р. № 147/6.Х.2009 г. на състав от Второ отделение на търговската колегия на този съд по т. д. № 85/09 г., искът на "Б." АД - С. срещу "Д. з." АД с правно основание по чл. 402 (отм.) ТЗ ще следва да се уважи в предявения по делото размер от 3 516.02 лв., ведно със законната лихва върху тази главница, считано от датата на предявяването му /15.VI. 2006 г./ и до окончателното й изплащане. При този изход на делото в настоящата инстанция искането на касатора за присъждане на направените по делото разноски, вкл. адвокатски хонорар следва да се уважи - независимо, че липсва представен списък, съгласно изискването на чл. 80 ГПК. За трите инстанции тези разноски, за които са налице оправдателни документи по делото възлизат общо на сума в размер на 1070.96 лв. Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Р., Търговска колегия, Първо отделение