Определение № 50003 от 30.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4436/2021 г.

Производството по делото е спряно на основание чл. 292 ГПК до приключване на производството по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС. Производството по тълкувателното дело е приключило с постановяване на тълкувателно решение, обявено на 23.01.2024г., поради което производството по настоящето дело следва да бъде възобновено и бъде извършена преценка за наличието на основание за допускане на обжалваното определение до касационно обжалване. С обжалваното определение №1429/13.10.2021г., постановено от Окръжен съд-Бургас, ІІІ въззивен граждански състав по ч.гр.д.№1406/2021г., е потвърдено решение №793 от 28.07.2021г. на Районен съд-Бургас, с което е оставено без уважение искането на непълнолетната В. В. Г. за отказ от наследството на покойния й баща В. Т. Г., починал на 07.06.2021г. Прието е, че отказът от наследство се включва в понятието „отказ от права“ по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК и в този смисъл отказът от наследство, направен от непълнолетно лице, като отказ от права, е нищожен и следователно недопустим. В т. 1 на ТР №1/2021г. от 23.01.2024г. по тълк.д.№1/2021г. на ОСГК на ВКС е прието, че отказ от наследство, извършен от ненавършило пълнолетие дете, е недопустим. Същият представлява отказ от права по смисъла на чл. 130, ал. 4 СК. Разрешение на поставения въпрос за допустимостта непълнолетно лице да направи отказ от наследство, както и за естеството на това волеизявление, в същия смисъл е дадено и в обжалваното определение, поради което следва да се приеме, че не са налице предвидените в ГПК предпоставки за допускане на това определение до касационно обжалване. Водим от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение