Определение № 7494 от 08.07.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6660/2025 г.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. Г. П. срещу определение № 2054/21.05.2025 г., постановено по адм. дело № 238/2025 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. Претендира отмяна на обжалваното определение. Ответникът - Административен съд Бургас в законоустановения срок не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред АС – Стара Загора е образувано по предявен от И. Г. П. осъдителен иск против Административен съд Бургас с искане за присъждане на обезщетение в размер на 10 000лв за неимуществени вреди, причинени от решение № 406/23.03.2022 г. постановено по адм. д. № 226/2022 г. по описа на АС Бургас, с което несправедливо и незаконосъобразно - в нарушение на чл. 286 от ЗИНЗС е осъден да заплати на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" [населено място] възнаграждение за юрисконсулт в размер на 100 лв. С атакуваното определение съдът е преценил искът за процесуално недопустим и е оставил без разглеждане исковата молба на П.. За да постанови този краен резултат съдът е приел, че в исковата молба не е посочено нито едно нарушение на правото на Европейския съюз, което да е допуснато с постановяване на решение № 406/23.03.2022г по адм. д. № 226/2022 г. по описа на АС Бургас в частта му за разноските. Посочил е, че имуществената отговорност на държавата от правораздавателна дейност на съдилищата е сведена единствено до вредите, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на ЕС. Обобщаващо съдът е обективирал мотив, че след като в исковата молба не е посочена правна норма от ПЕС, на която да противоречи присъждането на възнаграждение за юрисконсулт с окончателен съдебен акт, имащ характера на определение, то предявеният иск не може да бъде квалифициран под правното основание чл. 2в, ал. 1, т.1 ЗОДОВ, с оглед което е приел искът за недопустим. Определението е валидно, допустимо, но неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Производството пред административния съд е било образувано по иск, предявен от П. за ангажиране на извъндоговорната отговорност на държавата за вреди от нарушение на правото на Европейския съюз. Съгласно чл. 203, ал. 3 АПК по реда на глава единадесета на АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, като за имуществената отговорност и за допустимостта на иска се прилагат стандартите на извъндоговорната отговорност на държавата за нарушение на правото на Европейския съюз. В практиката на СЕС точно и ясно се определят три условия, при които увредените частноправни субекти имат право на обезщетение, а именно: нарушената правна норма да предоставя права на частноправните субекти, нарушението да е достатъчно съществено и да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната вреда, които следва да се установят при разглеждане на делото по същество на спора. Стандартите на извъндоговорната отговорност, установени от СЕС за вреди от окончателните съдебни актове изискват от съда по иска да установи извършва ли се с него нарушение на право, произтичащо от ПЕС или не, респ. налице ли са останалите елементи от фактическия състав на отговорността на държавата. В случай, че съдът смята, че обстоятелствата, с които се обосновават исковете не са достатъчно конкретизирани е следвало да даде конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности по исковата молба. При твърдение, че вредите са причинени от окончателния съдебен акт, ищецът следва да посочи коя материалноправна разпоредба от първичното или вторичното право на ЕС по материалноправния спор, е била нарушена от съда. По делото няма данни съдът да е давал указания на ищеца в тази връзка, което съставлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното, обжалваното определение, като неправилно следва да се отмени. Делото следва да се върне на същия състав на Административен съд – Стара Загора за продължаване на съдопроизводствените действия и изпълнение на дадаените указания. След отмяна на обжалваното определение, съдът следва да прецени редовността и допустимостта на исковата молба след като даде указания при съобразяване чл. 129 и чл. 130 ГПК, приложими на основание чл. 144 АПК. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, АПК, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,