Определение № 9462 от 14.08.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7720/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Делото е образувано по частна жалба от Д. П. П., гр. Русе, [улица]срещу Определение № 2271 от 23.07.2024 г., постановено по адм. дело № 617/2024 г. на Административен съд – Русе, с което е оставено без уважение искането му, чрез адв.О. Басарболиев, за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на ПАМ №24-3393-000160/05.07.2024г. на Началник РУ 02 към ОДМВР Русе. Ответникът – Началник РУ 02 към ОДМВР Русе не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. С процесната Заповед за прилагане на ПАМ №24-3393-000160/05.07.2024г. на Началник РУ 02 към ОДМВР Русе по отношение на жалбоподателя е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б."б" от ЗДвП "временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца". За да отхвърли искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнението, първоинстанционният съд правилно и законосъобразно е приел, че съгласно 172, ал.5 ЗДвП, заповедта за прилагане на ПАМ подлежи на обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно следващата алинея - обжалването не спира изпълнението на заповедта. Действително, ЗДвП не сочи основанията и редът, при които съдът може да спре изпълнението на заповедта за прилагане на ПАМ, поради това намира приложение общата норма на чл. 166, ал. 2, вр., ал. 3 и ал. 4 АПК, в която са посочени основанията и реда, по които може да се спре предварителното изпълнение на административни актове, допуснато от законодателя, в изключение от правилото на ал. 1 на същата норма. С оглед разпоредбите на чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК, основание за спиране на допуснатото от закона предварително изпълнение ще е налице, ако то би причинило на оспорващия значителна или трудно поправима вреда - имуществена или неимуществена, която по значимост да може да се противопостави на онзи обществен интерес, заради който законодателят е допуснал предварителното изпълнение на административния акт по силата на закона; изпълнението може да бъде спряно само въз основа на нови обстоятелства, т.е. такива, възникнали след издаване на акта. В конкретния случай жалбоподателят мотивира възникването за него на значителни или трудно поправими вреди с обстоятелството, че работи като шофьор и в следствие на предварителното изпълнение на акта, трудовият му договор ще бъде прекратен и това ще постави в много тежко финансово положение семейството му. В подкрепа на твърденията си представя трудов договор от 10.11.2015г., сключен между него и „ДМД Транс“ ЕООД, съгласно който П. е назначен на длъжност „шофьор товарен автомобил“. Съдът законосъобразно е приел, че съществуващото между жалбоподателя и работодателя му трудово правоотношение не е ново обстоятелство по смисъла на чл.166, ал.2, изр. второ от АПК. В тежест на лицето, което иска спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ е да докаже наличието на законовите основания за това. В случая това не е сторено, поради което съдът правилно е счел, че искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение е неоснователно. Върховният административен съд – седмо отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Правилни са изводите на първоинстанционния съд, че предпоставка за спиране от съда на изпълнението е наличието на противопоставим друг интерес, който по степен на важност е от категорията на изброените в цитираната разпоредба. Липсата на нормативно регламентирани критерии, въз основа на които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, основен критерий се явява възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. Представените доказателства не налагат извод, че е възможно да бъдат причинени значителни или трудно поправими вреди от предварителното изпълнение на акта, още по-малко - такива, които по същност, степен и резултат, да са противопоставими на презумирания от законодателя обществен интерес. Хипотезата по чл. 166, ал. 2 АПК - на трудно поправима вреда, в случая е изначално неприложима предвид данните по делото и установеното в съдебната практика схващане, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от материално или финансово естество. С оглед така установеното, не са установени материалноправните предпоставки по чл. 166, ал. 2, вр. ал. 4 АПК, предпоставящи спирането на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на процесния административен акт По изложените съображения настоящата инстанция приема, че не са налице основания за отмяна на оспореното определение. Съдебният акт е законосъобразен и обоснован, поради което следва да бъде оставен в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,