Определение № 542 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12437/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във вр. с чл. 154 а, ал.2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Филикон -97“ АД, ЕИК 115202749 със седалище гр.Пловдив срещу Определение № 36499 от 06.11.2025г., постановено по адм. д. № 11503/2024г. по описа на Административен съд – София град, с което е спряно производството по посоченото дело до постановяване на решение по тълк.дело № 4/2023г. на ОС на Първа и Втора колегии на ВАС. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение поради неотносимост на решението по посоченото тълкувателно дело на ВАС към предмета на спора по спряното административно дело. Моли за отмяна на обжалваното определение със законните последици. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Комисията за енергийно и водно регулиране, не е постъпило писмено възражение на частната жалба. Върховният административен съд, трето отделение намира частната жалба за допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. Производството пред АССГ е образувано по иск на „ Филикон-97“ АД – гр.Пловдив срещу КЕВР за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи в размер на 437 480,27 лв, причинени му от нарушени права на дружеството - ищец ,предвидени от правото на ЕС, изразяващи се в незаконосъобразно бездействие на административния орган –неиздаване на дължим акт по чл.31б, ал.2 от ЗЕ, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 01.07.2024г. до окончателното изплащане на сумата- иск по чл.2в, ал.1,т.1, предл. първо от ЗОДОВ, или, евентуално- иск с правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. За да спре производството по делото, АССГ е приел, че произнасянето по предмета му зависи от постановяването на решение на допуснатото вече за разглеждане по същество пред ОСГК на съдиите от двете колегии на ВАС тълк.дело № 4/2023 с поставен за тълкуване / след надлежно преформулиране/ въпрос: „ Дължи ли се обезщетение по чл.1, ал.1 ЗОДОВ от КЕВР на производителите на ел. енергия от водноелектрически централи след частична отмяна от съда на решение на КЕВР за определяне на преференциална цена за продажба на електрическа енергия от възобновяеми източници и водноелектрически централи с инсталирана мощност до 10 МВт, определена на основание чл.21 от Закона за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата / отм.ДВ бр.35 от 03.05.2011г., в сила от 03.05.2011г./ „ Наред с гореизложеното АССГ е изложил и допълнителни мотиви, базирани на Решение от 12 януари 2023г. на Съда на ЕС по дело С-702/20 и С-17/21г., съгласно което искова претенция като процесната следва да се квалифицира като „нова държавна помощ“, отпускането на каквато би било допустимо само след предварително съгласие на Европейската комисия – т.е. приемането на решението по т.д. № 4/2023г. по описа на ОСГК на съдиите от І и ІІ колегии на ВАС би било от значение и за преценката за допустимост на исковата претенция. Обжалваното определение е валидно и допустимо, но неправилно. Неправилен е решаващият извод на АССГ за наличието на относимост на предмета на т.д. №4/2023г. по описа на ОСГК на съдиите на двете колегии на ВАС към предмета на иска по ЗОДОВ, с който е сезиран съда по адм.д. № 11503/2024г. по описа на АССГ, доколкото предмет на тълкувателното дело е възможността да се претендират вреди от отменен административен акт, с който обаче делото не е решено по същество, а делото е върнато на административния орган и/или материалноправният спор поради естеството си не позволява решаването му по същество от съда. Предмет на иска, с който АССГ е сезиран по адм.д. № 11503/2024г., е претенция за присъждане на обезщетение за имуществени вреди- пропуснати ползи, причинени на ищеца не от отменен като незаконосъобразен административен акт, а от незаконосъобразното бездействие на КЕВР да изпълни свое задължение, пряко произтичащо от разпоредбата на чл.31б, ал.2 от Закона за енергетиката. Източниците на претендираните вреди- в единия случай-отменен като незаконосъобразен административен акт, без материалноправния спор да е разрешен по същество и незаконосъобразно бездействие да се изпълни задължение, произтичащо от закон, са абсолютно различни, поради което решението по т.д. №4/2023г./ВАС не е относимо, още по-малко –преюдициално, спрямо произнасянето по спора, предмет на адм.д. № 11503/2024г./АССГ. Развитите от АССГ съображения за евентуалната приложимост в случая на решението на СЕС по дела С-702/20 и С-17/21 би могло да обуслови евентуални изводи за допустимост и/ или основателност на исковата претенция при разглеждането й в рамките на осъществяващо се съдебно производство, но във всички случаи не може да обуслови основания за спирането му. По изложените съображения частната жалба е основателна. Обжалваното определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия състав на АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение