Определение № 66 от 30.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 224/2014 г.

Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] - в несъстоятелност - [населено място], чрез синдика В. Д. К. - от [населено място], действащо чрез адвокат Ч. Д. - АК - [населено място] срещу Разпореждане № 465 от 16.12.2013 по преп.вх.№15264/31.10.2013г. на Председателя на Първо отделение при ТК на ВКС, с което е върната исковата молба по чл. 47 ЗМТА за отмяна на Решение от 15.08.2013 г. по в.а.д. №480/2012 г. на АС при Б. в частта, с която е уважен иска на Д. [фирма] - [населено място] срещу [фирма] - [населено място] и е прието за установено, че правоотношението по Договор за финансов лизинг, сключен между страните, е развалено поради неизпълнение на ответника. Частният жалбоподател излага, че Разпореждането е неправилно, тъй като е поискал Председателя на Първо отделение при ТК на ВКС да отмени разпореждането си за определената държавна такса 778 420.34 лв., която не отговаря на предявения материален интерес и като прекомерна, поискал е и да се определи държавната такса в съответствие с чл. 71 ал. 2 ГПК, което искане не е уважено с Разпореждане от 22.11.2013 г. Поради изложеното иска обжалваното разпореждане да се отмени и да се определи държавна такса върху стойността на недвижимия имот 4 740 741.21 лв., така, както е определена с арбитражното решение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 279, вр. чл. 274 ал. 2 ГПК и че жалбата е допустима, като подадена в срок. С обжалваното разпореждане е върната исковата молба по чл. 47 ЗМТА поради неотстраняване от ищеца в дадения срок на нередовноста й - внасяне на определената по реда на чл. 48 ал. 3 ЗМТА, вр. чл. 71 ГПК, вр. чл. 69 ал. 1 т. 4 пр. 1 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифа за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК; държавна такса,която е 778 420.34 лв.,определена с Разпореждане от 01.11.2013 г., с което исковата молба е оставена без движение до внасяне на посочената държавна такса, което указание е съобщено на ищеца на 18.11.2013 г. Искането на ищеца това разпореждане да бъде отменено, като се определи държавната такса на основание чл. 71 ал. 2 ГПК, не е уважено, и на ищеца е даден нов едноседмичен срок за внасяне на определената държавна такса, което му е съобщено на 02.12.2013 г., след което е постановено обжалваното разпореждане за връщане на исковата молба поради неотстраняване нередовността й. Обжалваното разпореждане е правилно. С оглед стойността на договора за финансов лизинг, сключен между страните и предявения иск по чл. 47 т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗМТА за отмяна на арбитражното решение в частта, с която е прието за установено, че е развалено поради неизпълнение на [фирма] правоотношението по договора за финансов лизинг, държавната такса правилно е определена на основание чл. 48 ал. 3 ЗМТА, вр. чл. 71 ГПК, вр. чл. 69 ал. 1 т. 4 пр. 1 ГПК - съобразно стойността на договора. Неоснователно е искането на ищеца държавната такса да се определи на основание чл. 71 ал. 2 ГПК - върху ¼ от цената на иска - тъй като предмет на делото не е право на собственост или други вещни права върху имот, а иск за установяване, че е развалено поради неизпълнение на ответника правоотношение по договор за финансов лизинг, който спор, както е прието и в арбитражното решение, няма вещен характер, тъй като правото на лизингодателя за прекратяване на договора възниква от факти, свързани с изпълнението на облигационни задължения. Поради изложеното правилно с обжалваното разпореждане е постановено връщане на исковата молба поради неотстраняване от ищеца на нередовността й в даден му на два пъти срок за това. Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение