Определение № 147 от 15.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 84/2010 г.

Производство по чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Обжалвано е определение № 2* на Варненския окръжен съд от 26.06.2009 г. по ч.гр.д. № 1066/2009 г., с което е потвърдено определение № 2* от 17.02.2009 г. по гр.д. № 7363/2008 г. на Варненския районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради неотстраняване в срок нередовностите на исковата молба, на основание чл. 129, ал. 4 ГПК. Недоволни от определението са жалбоподателите Т. Д. Ф. и М. И. Ф., и двамата от гр. В., представлявани от адв. С от ВАК, които го обжалват в срок, като считат, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да съобщи на страната определението, с което й определя срок, който (въпрос) има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е прекратително, както и че обжалваемият интерес на делото пред въззивната инстанция не е под 1 000 лева, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна. За да постанови обжалваното определение, съдът е приел, че исковата молба е оставена без движение с указание в едноседмичен срок ищците да представят справка за постоянен и настоящ адрес на ответниците. Разпореждането е съобщено на пълномощника на ищците при условията на чл. 51, ал. 1 ГПК на 21.01.2009 г. На 19.01.2009 г. ищците са поискали да им бъде издадено съдебно удостоверение, за да получат сведения за постоянния и настоящия адрес на ответниците, което искане е удовлетворено на 20.01.2009 г. С молба от 29.01.2009 г. адв. Д е поискал удължаване на срока за представяне на адресната справка като с разпореждане от 29.01.2009 г. срокът за изпълнение на указанията е удължен с две седмици, считано от изтичане на предходния – 29.01.2009 г. на основание чл. 63 ГПК. В указания срок до 12.02.2009 г. указанията не са изпълнени и в продължения срок, поради което на основание чл. 129, ал. 4 ГПК производството по делото е било прекратено с определение от 17.02.2009 г. Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос обуславя крайното решение на съда и има значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото. Разгледана по същество частната касационна жалба е неоснователна. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен служебно да съобщи на страната определения срок за извършване на процесуалните действия и в съответствие с изискванията на чл. 63, ал. 2 ГПК е приел, че не е длъжен и не съобщава за продължаването му по искане на страната, тъй като продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния. В случая определеният едноседмичен срок е съобщен на 21.01.2009 г. и е изтекъл на 29.01.2009 г. В молбата от 29.01.2009 г. е поискано продължаване на срока и срокът е продължен с две седмици, но в случая съдът не съобщава на страната, че искането й за продължаване на срока е уважено. Страната е длъжна сама да следи дали искането за продължаване на срока е уважено, или е отхвърлено. Актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Ако страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно нито да обжалва акта на съда, с който продължаването на срока й е отказано. А ако искането за продължаването на срока е уважено, страната може да извърши съответното процесуално действие след изтичането на срока, който й е съобщен до изтичането на продължения срок. Страната е длъжна сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено и с колко време, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за нея съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. В този смисъл е без значение фактът, че в рамките на продължения срок пълномощникът на ищците адв. Д е ползвал отпуск и е бил възпрепятстван да изпълни указанията на съда. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,