Определение № 2163 от 30.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2023 г.

Производството е по чл.248 ГПК. По делото е постановено решение № 161 от 12.03.2024 г., влязло в сила от същата дата, с което Учебно опитно горско стопанство „П.“, [населено място], [община], е осъдено да заплати на Р. П. З. 97 500 лв обезщетение за неимуществени вреди и на Ц. П. З., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], № 168 сумата 112 500 лв обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 31.08.2017 г. до окончателното плащане, като исковете са отхвърлени за разликата до предявените размери и е разпределена отговорността за разноските по делото. Процесуалният представител на ответника Учебно опитно горско стопанство „П.“ е поискал с молба вх.№ 4483/ 13.03.2024 г. и с молба вх.№ 5843/ 03.04.2024 г. така постановеното решение да бъде изменено в частта за разноските. В първата молба се поддържа, че положението на ответника като касатор е влошено без направено оплакване от ищцовата страна. Неправилно на Р. и Ц. З. били присъдени разноски, направени пред първата инстанция, тъй като решението на тази инстанция по отношение на разноските не било обжалвано, нито било искано изменението му по реда на чл.248 ГПК. Затова счита, че има право на разноските пред първата инстанция така, както са определени в първоинстанционното решение – 17 645 лв. Счита също, че има право на разноски за въззивната инстанция, тъй като и срещу въззивното решение не била подадена молба по чл.248 ГПК, нито частна жалба и то било влязло в сила в тази част. Моли да му бъдат присъдени 15 933,60 лв разноски за тази инстанция. За касационната инстанция поддържа, че има право на 9 009 лв разноски, адвокатски хонорар, който бил под минимума, определен в НМРАВ, действаща към момента на сключване на договора за правна помощ. Счита, че общо за трите инстанции има право на 42 587,60 лв. Присъдени били 26 500 лв, дължали се още 16 087,60 лв, в който смисъл решението следвало да бъде изменено в частта за разноските. То следвало да бъде изменено и в частта за дължимите държавни такси, тъй като такава се дължала само за първата инстанция – за останалите таксата била платена при подаване на жалбата. В молбата от 03.04.2024 г. се иска изменение на постановеното решение в частта за разноските в частта, в която ответникът е осъден да заплати на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ищците, 20 000 лв възнаграждение за трите инстанции. Счита, че пред първата инстанция такова възнаграждение не е присъдено, не е искано изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.248 ГПК, поради което за тази инстанция не можело да дължи възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ. Не се дължало възнаграждение и за останалите инстанции, тъй като не била оказана безплатна адвокатска помощ, защото ищците били платили възнаграждение от полученото въз основа на решението обезщетение. Евентуално поддържа, че справедливото адвокатско възнаграждение за въззивна и касационна инстанция е в размер 10 000 лв. Ответните по молбите страни Р. и Ц. З. ги оспорват. Считат, че решението на първата и въззивната инстанция не може да влезе в сила, когато е обжалвано и в този смисъл доводите за влошаване положението на жалбоподателя били несъстоятелни. Считат НМРАВ за неприложима по отношение на минималните размери на адвокатските възнаграждения, предвид решение на СЕС по дело С-438/ 22 от 25.01.2024 г. Оспорват твърдението, че процесуалният им представител е получил възнаграждение от тях за оказаната адвокатска помощ и поддържат, че такова ще бъде платено именно от ответника и то в изпълнение на съдебното решение. Считат, че разноските в решението са правилно определени и молбите за изменението му са неоснователни. Съдът намира молбите за допустими, а разгледани по същество, първата е частично основателна, втората е изцяло неоснователна. По молба вх.№ 4483/ 13.03.2024 г. Молбата е основателна в частта, в която се оспорва изчисляването на дължимата от ответника държавна такса за производството пред трите инстанции. Основателен е доводът, че в производството пред въззивната и касационната инстанция държавната такса е внесена от ответника авансово и поради това не бива да бъде възлагана повторно с решението. Дължи се само таксата за първоинстанционното производство в размер 8 400 лв и още 125 лв разноски в това производство, в който смисъл решението следва бъде изменено. В останалата част молбата е неоснователна. Необоснован е доводът на молителя, че положението му недопустимо е влошено без оплакване от страна на ищците. Съгласно чл.81 ГПК, съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. Когато решение, с което съд се е произнесъл по искане за разноски, е обжалваемо и е било обжалвано, то не влиза в сила в частта за разноските. При приключване на делото в следващата инстанция функционално компетентният съд сам решава въпроса за разноските – ако отмени изцяло или частично решението на предходната инстанция, той не може да остави същото разпределение на отговорността за разноски, както в тази инстанция. Затова неправилно ответникът счита, че касационният съд не е следвало да разглежда въпроса за разноските в първата инстанция. В тази инстанция ищците са направили искане за разноски, обжалвали са първоинстанционното решение и поради това при приключване на спора с окончателен акт, в този акт следва да се разпредели и отговорността за разноските пред първата инстанция, съобразно исканията на страните и доказаните разходи в производството. Аналогично, въпросът за отговорността за разноските във въззивната инстанция, също се пререшава от касационната инстанция, когато въззивният акт е обжалван пред нея и е частично отменен. Няма значение по жалба на коя от страните е сезиран касационният съд – исканията за разноски са вече направени във въззивното производство и когато касационната инстанция достигне до различен краен резултат, тя преразпределя отговорността за разноски съобразно собственото си решение. Поради това няма основание на ответника да бъдат присъдени разноски в повече от вече определените с влязлото в сила решение по спора. Що се касае до довода, че адвокатското възнаграждение в касационното производство следва да бъде присъдено изцяло, предвид уговарянето му под минимума по НМРАВ, основателно е възражението на ищците за неприложимост на тази Наредба. Тя не може да е годен регулатор на отношения поради противоречието й с правото на Европейския съюз, съгласно цитираното от ищците решение на СЕС. Това противоречие е било налице и към момента на уговарянето на възнаграждението, дължимо на процесуалния представител на ответника, поради което НМРАВ не може да намери приложение. Съдът е присъдил възнаграждението с оглед фактическата и правна сложност на делото и обема на извършената работа и не намира основание да се отклони от даденото разрешение. По молба вх.№ 5843/ 03.04.2024 г. Молбата е неоснователна, тъй като искането в нея се основава на разбирането, че право на разноски за първоинстанционното производство ищците нямат, защото в тази част решението на първата инстанция било влязло в сила. По изложените по-горе съображения, това разбиране е неправилно и поисканото в първата инстанция възнаграждение за оказана на ищците безплатна адвокатска помощ е основателно и подлежи на уважаване. Що се касае до твърдението на ответника, че оказаната от процесуалния представител на ищците правна помощ не е безплатна, а е била възмездена от ищците, то не е подкрепено с никакви доказателства. Неоснователно е и искането възнаграждението на процесуалния представител на ищците за оказана безплатна адвокатска помощ да бъде определено в размер 10 000 лв за всички инстанции. Процесуалният представител на ответника е уговорил и получил адвокатско възнаграждение в размер 24 000 лв с ДДС, платими само за една инстанция. Затова няма основание да иска за същия по обем работа възнаграждението на адвокатът на насрещната страна да бъде определено в размер 10 000 лв с ДДС и то за всички инстанции. По изложените съображения и на основание чл.248 ал.1 ГПК съдът