Определение № 9303 от 30.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3874/2023 г.

Производството е по реда чл. 248 от Гражданския процесуалния кодекс (ГПК), във вр. с § 2 от Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДР на ДОПК). Образувано е по молба, подадена от директора на Агенция "Митници", чрез процесуален представител Д. Енева, с искане за изменение на Решение № 13055 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 3874 по описа на Върховния административен съд за 2023 г., в частта за разноските. В молбата са изложени доводи, че съдът неправилно е определил размера на разноските, същият не съответства на материалния интерес и на правната сложност на делото. Освен това се сочи, че не е съобразено процесуалното му поведение на процесуалния представител в производството. Поддържа се искане за увеличаване размера на присъдените разноски до сумата от 9615,77 лв. за касационното производство, съгласно чл. 8, ал. 1, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната по молбата страна – „Емония Биотех“ ЕООД не изразява становище по искането в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК. Върховният административен съд, състав на първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Молбата за изменение на Решение № 13055 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 3874 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. в частта му за разноските е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК и доколкото в съдебното заседание пред Върховния административен съд на 02.10.2023 г. е представен списък на разноските от процесуалния представител на настоящия молител. Разгледана по същество, молбата е частично основателна. Установява се, че с Решение № 13055 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 3874 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. е оставено в сила Решение № 1328 от 12.12.2022 г., постановено по адм. д. № 180 по описа на Административен съд София – област за 2022 г., поправено с Решение за поправка на очевидна фактическа грешка № 194 от 24.02.2023 г., постановено по същото дело, с което е отхвърлена жалбата на „Емония Биотех“ ЕООД срещу Ревизионен акт № BG005800-PK26-PA6 от 13.09.2021 г., издаден от Д. Г. и И. Т. в Агенция „Митници“, потвърден в обжалваната пред съда част с Решение № Р-47/32-33577 от 31.01.2022 г., издадено от директора на Агенция „Митници“, относно установеното задължение за акциз за данъчен период от 01.11.2020 г. до 30.11.2020 г. в размер на 115393,51 лв. и лихви за просрочие към тях в размер на 8750,67 лв. на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС). С решението в полза на Агенция "Митници" е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500,00 лв. Процесуалният представител на ответника е представил списък на разноските, в който е посочил претендираната сума, която е формирана по чл. 7, ал. 2, т. 5, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Като взе предвид изложените от молителя съображения и горния размер, настоящият съдебен състав намира, че при определяне размера на присъденото с Решение № 13055 от 28.12.2023 г., постановено по адм. д. № 3874 по описа на Върховния административен съд за 2023 г. юрисконсултско възнаграждение на Агенция „Митници“ за касационното производство е допусната неточност при изчислението. При това обаче, с оглед разясненията на Съда на Европейския съюз (СЕС), дадени в Решение от 25 януари 2024 г. по дело C - 438/22 и съгласно т. 1 от диспозитива на решението - член 101, параграф 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, във връзка с член 4, параграф 3 от Договора за Европейския съюз, следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи. Решенията на СЕС по преюдициални запитвания са задължителни за всички съдилища на основание чл. 633 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), поради което настоящият съдебен състав счита, че посочените в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размери на адвокатските възнаграждения, а оттук и следващите се размери на юрисконсултските възнаграждения (арг. от Решение № 10/29.09.2016 г. на Конституционния съд на Република България, постановено по конст. д. № 3/2016 г.), могат да служат като ориентир при определяне на възнагражденията, без да са обвързващи за съда. Следващото от т. 3 на диспозитива на цитираното решение на СЕС задължение за националния съд да откаже да приложи националната правна уредба, определяща минималните размери на адвокатските възнаграждения, дори когато те отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги, не ограничава правомощието на съда да ползва тези цени (на висшия орган на съсловната организация) като критерий и коректив на уговореното и платено или дължимото без да е платено (при осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство) възнаграждение, представляващо част от отговорността за разноски и при отчитане на действителната фактическа и правна сложност на делото (арг. от чл. 78, ал. 5 ГПК). В конкретния случай определянето на половината от размера по посочената наредба е съответен на фактическата и правна сложност на делото и действията на процесуалния представител на Агенция „Митници“. Съобразявайки приетото в Решение на СЕС от 25 януари 2024 г., постановено по дело C - 438/22 г. настоящият съдебен състав намира, че юрисконсултското възнаграждение следва да бъде присъдено в размер по - малък от този по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 4807,89 лв. В този смисъл и доколкото със съдебното решение е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1500,00 лв., постановеното по делото съдебно решение следва да се измени в частта на присъдените на Агенция „Митници“ разноски, като „Емония Биотех“ ЕООД бъде осъдено да й заплати сума в размер на още 3307,89 лв. Воден от гореизложеното и на основание чл. 248 ГПК, вр. чл. 144 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение