Определение от 05.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11614/2023 г.

Производството по делото е образувано по искане по реда на чл. 199 от ДОПК, подадено от процесуален представител на ГМ Балкан ЕООД. Във Върховния административен съд е постъпила молба от процесуален представител на ГГМ Балкан ЕООД, съдържаща искане за замяна на наложено обезпечение. Установява се, че в резултат на проведено ревизионно производство, на търговското дружество е бил издаден ревизионен акт № Р-16001621000869-091-001/23.09.2021 г. Установените с ревизионния акт задължения са в размер на 81 683 лв. главница, като изпълнението на ревизионния акт е спряно по искане, направено от дружеството, с определение № 15 от 11.02.2022 г., постановено по адм.д. № 317/2023 г. на Административен съд Кърджали. С постановление за налагане на обезпечителни мерки изх. № С230009-022-0087024/22.11.2023 г., публичният изпълнител е наложил запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметки, открити при доставчик на платежни услуги в ТБ ОББ АД в размер на 95 935, 38 лв., за обезпечение на задълженията по ревизионен акт № Р 16001621000869-01-001/23.09.2021 г. Подаденото до Върховния административен съд искане е определено като такова по чл. 199 от ДОПК, за замяна на обезпечението. Искането е недопустимо и следва да се остави без разглеждане. Съобразно чл. 199, ал. 1 от ДОПК, публичният изпълнител, или съдът, след като обсъди възраженията на публичния взискател, може по искане на длъжника да допусне заменянето на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение. Съдът, посочен в нормата на чл. 199, ал. 1 от ДОПК е съответният административен съд, а не е Върховният административен съд. Систематичното място на чл. 199, ал. 1 от ДОПК е в глава 24 обезпечения. Глава 24 включва раздел първи обезпечаване на публични вземания, раздел втори обезпечителни мерки. Съдебно обжалване е предвидено по отношение на решението по чл. 197, ал. 1 – това е решението на директора на компетентната териториална дирекция по отношение на постановлението за налагане на обезпечителни мерки. Това решение на административния орган съобразно чл. 197, ал. 2 от ДОПК може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбоподателя., като съобразно чл. 197, ал. 4 от ДОПК решението на административния съд не подлежи на обжалване. На съдебен контрол подлежи също така отказът за отмяна на обезпечението, като съобразно чл. 208, ал. 2 от ДОПК, отказът се обжалва по ред на чл. 197, т.е. пред административния съд. На съдебен контрол подлежи и отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение. Съобразно чл. 199, ал. 5 от ДОПК, отказът на публичния изпълнител за замяна на наложеното обезпечение, включително на обезпечителните мерки по чл. 121, ал. 1и чл. 195, ал. 5, подлежи на обжалване по реда на чл. 197, т.е. пред директора на компетентната териториална дирекция, който се произнася с мотивирано решение, което може да се обжалва пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция, чийто директор го е издал – чл. 197, ал. 2 от ДОПК. Решението на административния съд не подлежи на обжалване. Следователно, компетентният по смисъла на чл. 199, ал. 1 от ДОПК орган, който може да допусне исканата замяна на един вид обезпечение с друго равностойно обезпечение е първоинстанционният административен съд, или публичният изпълнител. Върховният административен съд не е компетентният по искането съд на основание чл. 132, ал. 2, т. 1-8 от АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, искането се определя като недопустимо, следва да се остави без разглеждане, а производството в тази негова част следва да се прекрати. Като съобрази направените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, първо отделение