Определение № 9192 от 06.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9199/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Ц. Г. Ш. срещу Определение №23711/09.07.2025 г. на Административен съд - София-град (АССГ), постановено по адм. дело № 5808/2025 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Ц. Г. Ш. против мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община по заявление за достъп до обществена информация рег. № 174344541/31.03.2025 г., депозирано чрез Платформата за достъп до обществена информация и производството е прекратено. Частният жалбоподател счита, че обжалваното определение е неправилно и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3, вр. чл. 236 АПК. Твърди, че Столична община, район „Витоша“ е компетентният орган, който да се произнесе по заявлението му за предоставяне на достъп до обществена информация, поради което счита, че съществува мълчалив отказ и съдът неправилно е прекратил производството. Излага съображения, че Столична община, район „Витоша“ неоснователно е препратила заявлението за достъп до обществена информация към Дирекция национален строителен контрол (ДНСК) и Столична община. Иска обжалваното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира разноски за две съдебни инстанции. Частният жалбоподател се представлява от адв. Ш.. Ответникът по частната жалба – кметът на район „Витоша“, Столична община оспорва жалбата по съображения изложени в писмен отговор. Моли обжалваното определение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. АССГ е бил сезиран с жалба от Ц. Г. Ш. против мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община по заявление за достъп до обществена информация рег. № 174344541/31.03.2025 г., депозирано чрез Платформата за достъп до обществена информация. От събраните по делото доказателства съдът е установил, че с писмо № РВТ25-ВК66-498/14.05.2025 г. кметът на район „Витоша“, Столична община е уведомил Ш., че не е налична търсената информация във вида, в който се изисква да бъде предоставена, тъй като обектът е класифициран като ІІ-ра категория строеж, съгласно Закона за устройство на територията (ЗУТ), носител на правото на строеж е Столична община, а контролът по изпълнението му е от компетентността на ДНСК. Административният орган се е позовал на нормата на чл. 32, ал. 1 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) и е изпратил заявлението на ДНСК и на Столична община. За да остави без разглеждане жалбата на Ц. Г. Ш., съдът е приел, че по заявлението за достъп до обществена информация кметът на район „Витоша“, Столична община не е формирал мълчалив отказ, да се предостави търсената информация, поради което актът не подлежи на съдебен контрол на основание чл. 159, т. 1 АПК. Посочил е, че волеизявлението, с което заявлението се препраща на органа или организацията, които разполагат с исканата информация, няма властнически характер и не засяга правата и интересите на заявителя, тъй като не препятства достъп до информация. Определението е правилно. Настоящата инстанция намира за правилен извода на първоинстанционния съд относно недопустимостта на жалбата. За да обоснове този резултат, съдът е приложил разпоредбата на чл. 159, т. 1 АПК, като е приел, че липсва подлежащ на оспорване административен акт. Правилно съдът е посочил, че не е налице мълчалив отказ на кмета на район „Витоша“, Столична община по заявлението за достъп до обществена информация, доколкото същото е препратено на компетентния орган. Обстоятелството дали първоначално сезираният орган разполага с исканата информация не подлежи на съдебна проверка. Определящо в случая е препращането по компетентност съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 ЗДОИ, според която когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението, препраща заявлението на съответния орган или юридическо лице, като уведомява за това заявителя. Според изявлението на жалбоподателката и приложените от нея писмени актове, тя е била уведомена за изпращане на заявлението й до ДНСК и до Столична община. След като кметът на район „Витоша“, Столична община е препратил заявлението на друг орган, който разполага с наличната информация, не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК по подаденото от жалбоподателката заявление. Неоснователни са наведените доводи от частния жалбоподател. Съдът е установил релевантните към спора факти и ги е подвел под относимата правна уредба, като не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са логични и последователни. Доказателствата по делото са правилно ценени без допуснати от съда съществени процесуални нарушения относно тяхното приемане и изпращане на насрещната страна, предвид характера на производството и постановяването на оспореното определение в закрито съдебно заседание. По изложените съображения оспореното определение съответства на закона, обосновано е и следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 80 лв., на основание чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал. 3 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение