Определение № 12669 от 22.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9945/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на председателя на Комисията за защита на потребителите срещу определение № 17036 от 17.09.2024 г. по адм.д. 9074/2024 г. по описа на Административен съд София- град, с което е отменено разпореждане за допускане на предварително изпълнение на заповед № 2593 от 4.09.2024г на председателя на Комисията за защита на потребителите (КЗП), с която на „А1 България “ЕАД е забранено да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл. 68з пр. 4, /неправилно записан чл. 63/ във връзка вр с чл. 68и т.4 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП). Счита определението за неправилно. Излага доводи, че съдът приел, че конкретната търговска практика засяга особено важни обществени интереси, а именно икономическите интереси на потребителите, което е достатъчна предпоставка за допускане на предварителното изпълнение. Счита, че твърденията на дружеството, кредитирани от съда не обосновават причинно-следствена връзка между възможността за възстановяване на предоставени отстъпки от цени и предварителното изпълнение на административния акт, чиято забрана се отнася само и единствено за неустойки. Твърдяната от дружеството трудно поправима или значителна вреда, освен доказана, следва да е противопоставима на защитения от закона обществен интерес и да го преодолява, сочените от дружеството доводи за засягане на финансови интереси не обосновават извод за наличие на основание за спиране на допуснатото предварително изпълнение. При условие, че забраната е мотивирана с преустановяване извършвано правонарушение (начисляването на повече от една неустойка за едно и също неизпълнение и начисляването на неустойка в по-висок размер от уговорения в договора максимален размер на неустойка), преценката на органа, че се налага предварително изпълнение на издадения от него акт се обуславя от високата значимост на обществените отношения, в защита на които е издадена. Възможността на дружеството да осъществява дейността в противоречие с императивната норма на чл. 68в ЗЗП крие висока степен на риск от засягане на икономическите интереси на широк кръг потребители. Закрилата на интересите им се ползва с превес пред защитата на интересите на дружеството. Разликата при незабавно изпълнение на заповедта за забрана на търговската практика или след проверка на нейната законосъобразност, конкретизира негативи от по-късното изпълнение, които имат обществено значим израз. Изводите на КЗП относно необходимост от предварително изпълнение на заповедта не са оборени в жалбата на дружеството и в определението на съда. Целта на допуснатото предварително изпълнение е необходимостта от защита на обществен интерес, който е противопоставим на този, засегнат от заповедта, а именно - посочените в чл. 60, ал. 1 от АПК хипотези. Счита за неоснователно твърдението на дружеството, че му се забранява възстановяването на отстъпки от цените. Забрана в заповедта не съдържа думи като "отстъпки", "възстановяване", "връщане", "цена" или "устройство". Твърдението, че за изпълнението на заповедта търговецът ще следва да извършва промени в системите си и в софтуера за изготвяне на месечни сметки не е доказано. Ответната страна е представила писмен отговор. Излага доводи за невъзстановими разходи за системни промени, невъзстановими разходи за дадените отстъпки за крайни устройства и месечни абонаментни такси за ползване на електронни съобщителни услуги. Сочи, че над 90 % от абонатите изпълняват ангажиментите поети в договорите им за целия период, под 10 % прекратяват договорите си, като 1/3 от тях ги прекратяват с предизвестие, а преобладаващата част от останалите 2/3 са прекратени поради неплащане. Отбелязва, че стойността, с която А1 субсидира крайните устройства за 2023 г. е в размер на 17 милиона лева, а сумата за 2024 г. (. за 9 месеца от годината) вече надхвърля отстъпките от 2023 г., прогнозно за цялата 2024 г. се очаква отстъпките от устройства да са за над 25 милиона лв.. Счита, че изложените аргументи в частната жалба на КЗП по отношение на характера на сумите, които потребителите са длъжни да платят на А1 България при предсрочно прекратяване на срочен договор - дали са „отстъпка“ или „неустойка“, не предпоставят предварителното й изпълнение. Пред административния съд излага доводи, че предварителното изпълнение на заповедта изисква спешна промяна на системите на дружеството - промяна на софтуера, който изготвя сметките е на стойност от 100 000 лева. В случай че заповедта бъде отменена, дружеството отново ще трябва да направи системна промяна на сходна стойност, за да върне предишното положение, а разходите за системна промяна не подлежат на възстановяване, тъй като представляват реално предоставена услуга от трето лице, за която е заплатено съответното възнаграждение. При предварително изпълнение, при предсрочно прекратяване на договора ще следва да предоставя на заварените абонати крайни устройства и абонаментни планове под себестойността на тези стоки и услуги. Същите ще са невъзстановими или ако има възможност да бъдат възстановени, ще е по съдебен ред - при допълнителни съдебни разноски както за А1 България, така и за крайния клиент, получил стоките и услугите. Дава пример, при който отстъпка за телефона е 266.66 лв. с ДДС (1896.66-1630.00 = 266.66), а от месечната такса за тарифния план от 144 лв. с ДДС (43.99 - 37.99) х 24 месеца = 144 лв, всички отстъпки общо възлизат на над 410 лв. Частната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е неоснователна. С оспорения пред съда административен акт е забранено на "А1 България" ЕАД да прилага нелоялна агресивна търговска практика по смисъла на чл.68з, пр. 4 /злоупотреба с влияние/, във вр, с чл.68и, т.4 от Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, а именно - за предсрочното прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя, дружеството да изисква от потребителя заплащане на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по- висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е - трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка. Изложени са мотиви, че заедно с уговорената максимална неустойка предприятието изисква от абонатите да заплатят и допълнителни неустойки за предоставени отстъпки от цени на планове и/или на крайни устройства. Актуалното съдържание на неустоечна клауза на оператора е обвързано е предмета на съдената спогодба, сключена между него и КЗП още през 2016 г. Чрез съдебната спогодба страните се споразумели клаузата за неустоечната клауза да придобие следния вид :„Ако достъпът до Мрежата бъде спрян или абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по инициатива или по вина на Абоната преди изтичането на Срока на ползване, определен за този абонамент, Абонатът дължи на Оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за който Договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, до изтичане на съответния Срок на ползване. Когато Абонатът е Физическо лице, максималният размер на неустойката за предсрочно прекратяване по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаменти такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка.. В тази хипотеза, в допълнение на посочената неустойка за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане / съответстваща на оставащия СРОК на ползване по съответния абонамент". КЗП е приела, че клаузата не е неравноправна, тъй като за абонатите, които са потребителите по смисъла на ЗЗП, клаузата предвижда една единствена неустойка с максимален праг. КЗП възприела, че останалата част от съдържанието на неустоечната клауза урежда взаимоотношенията между оператора и абонатите, които не са потребители по смисъла на ЗЗП Според КЗП въз основа на прочита на неустоечната клауза, съдържаща се в договорите на оператора, средният български потребител счита, че за предсрочно прекратяване на договора дължи единствено предвидената в договора максимална неустойка, равняваща се на трикратния размер на месечната такса за всеки от предсрочно прекратените по договора абонаменти по нейната стандартна цена, без отстъпки. КЗП споделя този прочит на клаузата от страна на средният потребител и счита, че потребителите следва да дължат една неустойка за предсрочно прекратяване на договора, която да не надвишава уговорения чрез спогодбата в неустоечната клауза максимален размер. КЗП счита, че за предсрочното прекратяване на договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя, в съответствие с клаузите на договора, операторът има право да изиска заплащането на неустойка в размер на не повече от 3 стандартни месечни такси за всеки от абонаментните планове, по отношение на които договорът се прекратява предсрочно. КЗП излага мотиви, че освен уговорената в договора неустойка в размер на 3 стандартни месечни такси, операторът изисква от потребителите и допълнителни неустойки за предоставени отстъпки от цените на абонаментни планове и крайни устройства, каквато неустойка в договора е уговорена само за абонатите, които не са потребители по смисъла на ЗЗП. Според КЗП текстът на клаузата и по-конкретно в частта, където е посочено "Когато Абонатът е физическо лице - /потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите/, максималният размер на неустойката по тази клауза не може да надвишава трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпки," сочи за наличие на максимален праг на неустойката за абонати, които са потребители по смисъла на ЗЗП. Т,е,, останалата част от съдържанието на клаузата, в т.ч. и частта където е предвидено "В тази хипотеза, е допълнение на неустойката за предсрочно прекратяване Абонатът дължи на Оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките на абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства (закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане), съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент," операторът следвало да прилага само за абонати, които не са потребители по смисъла на ЗЗП. Допуснато е предварителното изпълнение на заповедта по реда на чл. 60, ал. 1 от АПК с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси, с мотиви, че посочената нелоялна търговска практика е насочена към всички абонати на мобилни услуги, предоставяни от „А1 България" ЕАД. Дружеството е сред водещите предприятия, предоставящи електронни съобщителни услуги на територията на Република България, с оглед на което тази търговска практика засяга широк кръг потребители, без значение от тяхната възраст, пол, умствено и физическо здраве или социално положение. Търговската практиката уврежда сериозно икономическите интереси на потребителите, тъй като рефлектира пряко върху техните финанси. ЗЗП указва колко важни са потребителските интереси за обществените и държавни интереси. В тази насока и отчитайки трудно поправимите вреди, които разглежданата нелоялна търговска практика нанася на широк кръг български потребители и предвид възможността да продължи да им нанася такива вреди, е прието, че са налице нормативно предвидените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл.60, ал.1 от АПК с цел осигуряване защитата на особено важни обществени и държавни интереси Изложено е в мотивите на акта, че ако въпросната нелоялна търговска практика не бъде своевременно преустановена, броя на увредените от нея потребители ще продължи да се разраства. Касае се за финансови вреди, които потребителите предвид недобросъвестността на търговеца могат единствено по съдебен път да отстранят и то много трудно, тъй като не само, че са възпрепятствани от гледна точка на способите да докажат, че търговецът е изменил тяхната действителна воля, а и голяма част от тях не разполагат с необходимите за водене на съдебно дело финансови средства. Поради това е прието, че е наложително въпросната нелоялна търговска практика да бъде преустановена възможно най- срок, за да не продължи чрез нея търговецът да уврежда финансовите и икономически интереси на българските потребители., сред които е ноторно известно, че има деца, пенсионери, ученици, студенти, социално слаби и безработни български граждани, като се има предвид, че адресати на съобщенията на оператора се явяват да са ползвателите на телефоните, които не винаги са титуляри по договорите, сключени с дружеството. За да отмени оспорения акт съдът е приел, че административният орган е обосновал допускане на предварително изпълнение с цел защита на особено важни обществени и държавни интереси, тъй като разглежданата нелоялна търговска практика може да нанесе на широк кръг потребители трудно поправими вреди и обществените отношения в сферата на мобилните услуги са пряко свързани с икономическите и финансови интереси на обществото в лицето на потребителите и предполагат засилена охрана, в законово очертаните рамки - съобразно целите на закона (чл. 4, ал. 2 АПК), но без да се засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава (чл. 6, ал. 2 АПК). Несъмнено заплащането на повече от една неустойка или да се изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя засяга особено важни обществени интереси, а именно икономическите интереси на потребителите. Приел, че не е ясно защо административният орган счита, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено, респ. от закъснение на изпълнението могат да последват значителни и трудно поправими вреди. По отношение на мотива, че ако търговската практика не бъде своевременно преустановена, броя на финансово увредените потребители ще продължи да се разраства, счел, че така посоченото представлява основание за издаване на заповед от вида на процесната за налагане на мярката, но не предпоставя предварителното й изпълнение и изложените мотиви за трудно поправими финансови и икономическа вреди за потребителите имат отношение по-скоро към самото налагане на мярката, не и към разпореждането за допускане предварително изпълнение. От друга страна приел, че е налице противопоставим интерес на жалбоподателя, който е от степен на охранените с нормата на чл. 60 ал. 1 от АПК, а именно от предварителното изпълнение на процесната мярка за него биха настъпили вреди, предвид необходимостта от незабавна промяна софтуера, разходи за дадени отстъпки за устройства и абонаментни такси. Определението е правилно. В диспозитива на разпореждането за допускането на предварително изпълнение органът не се е позовал на особено важни държавни и обществени интереси. На стр. 5 от заповедта е допуснато предварително изпълнение на заповедта по реда на чл. 60, ал.1 АПК, с цел да се защитят важни държавни и обществени интереси, като в мотивите е посочено, че потребителските интереси са особено важни обществени интереси според разпоредбите на действащото и българско и европейско законодателство. В диспозитива за допускане на предварителното изпълнение на заповедта е записано само важни държавни и обществени интереси. В мотивите е изложено, че отчитайки труднопоправимите вреди, които разглежданата нелоялна търговска практика нанася на широк кръг български потребители и възможността да продължи да им нанася такива вреди са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл. 60, ал.1 АПК с цел осигуряване защитата на особено важни обществени и държавни интереси. В диспозитива на разпореждането за допускане на предварително изпълнение обаче не е въведено самостоятелно основание хипотезата по чл. 60, ал.1 АПК, че от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, само мотиви са изложени в тази насока. Със заповедта, чието предварително изпълнение е допуснато, е забранено дружеството да изисква от потребителите заплащането на повече от една неустойка или да изисква заплащане на неустойка в по-висок размер от уговорения максимален праг на неустойката, който е трикратния размер на месечните абонаментни такси за услугите на срочен абонамент по техния стандартен размер без отстъпка, при предсрочно прекратяване на договора по вина или инициатива на потребителя. От мотивите на административния акт е видно, че забраната е да се изисква възстановяване на част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства /закупени или предоставени на лизинг/ на изплащане / съответстваща на оставащия срок на ползване по съответния абонамент. При положение, че се остави в сила допуснатото предварително изпълнение на заповедта, ще се даде възможност на потребители да прекратяват предсрочно договорите си без да възстановяват част от отстъпките от пазарната цена на мобилното устройство и част от отстъпките за абонаментните планове за оставащия срок на договора, преди да е влязла в сила обжалваната заповед. С оглед на това правилно е прието, че предварителното изпълнение може да засегне права и законни интереси в по- голяма степен от най- необходимото за целта за която се издава акта. Определението на административния съд с което е отменено разпореждането за допуснато предварително изпълнение на заповедта, следва да се остави в сила. В настоящото производство не са представени доказателства за извършени разноски по делото поради което не се присъждат на ответната страна. Като има предвид изложените мотиви, Върховният административен съд, Седмо отделение