Определение № 8277 от 22.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7066/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на И. Т. Ц., от [населено място], община Съединение, област Пловдив, подадена чрез пълномощника адв. М. Кръстева, против Определение № 6698 от 08.06.2026 г., постановено по адм.д. № 1477/ 2026 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлено искането на Ц. за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г. на старши полицай към РУ 06 Пловдив, ОДМВР Пловдив. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за управлявания от него лек автомобил, е сключена още в деня на проверката, непосредствено след съставянето на АУАН и узнаването за прекратената регистрация на МПС, като е възстановена служебно и регистрацията на автомобила, т.е. постигнати са целите на чл. 22 от ЗАНН – предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Съдът не е съобразил, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена в деня, в който е сключена задължителната застраховка на лекия автомобил. Сочи, че с приложената спрямо него като водач принудителна мярка той е лишен от възможността да упражнява трудовата си дейност и да реализира доходи, с които да издържа семейството си. От друга страна следва да се вземе предвид и здравословното му състояние, както и това на малолетното му дете, и че заболяванията, от които страдат, налагат често ползване на медицинска помощ. По подробно изложени съображения иска отмяна на определението и произнасяне по съществото на искането, като предварителното изпълнение на акта бъде спряно. Ответникът - старши полицай към ОДМВР Пловдив, РУ 06 Пловдив, не изразява становище. Върховният административен съд, в настоящия си състав приема, че частната жалба е подадена в срок, от лице с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административен съд - Пловдив е сезиран с жалба от И. Ц. срещу Заповед № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г. на старши полицай към РУ 06 Пловдив, ОДМВР Пловдив за прилагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца" на основание чл. 171, т. 1, б "з", подб. "гг" от Закона за движение по пътищата. Органът е приложил мярката, след като е установил, че на 08.05.2026 г. Ц. е управлявал автомобила си, който е с прекратена регистрация от 05.05.2026 г. поради констатирана липса на сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност". Установява се от данните по делото, че АУАН № 4902254 е издаден на 08.05.2026 г. Оспорената пред първоинстанционния съд заповед за прилагане на ПАМ е издадена и връчена на адресата още същия ден, а именно на 08.05.2026 г. Видно е от приложената по делото застрахователна полица, че задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за конкретния автомобил е платена още в деня на проверката - 08.05.2026 г. и на същата дата служебно е възстановена регистрацията на лекия автомобил. Установени с достатъчно доказателства и безспорни са и обстоятелствата, че жалбоподателят и малолетният му син страдат от заболявания, за които са освидетелствани с ЕР на ТЕЛК с определена висока степен на увреждане – [заличен текст] - 80% ВСУ с чужда помощ на сина и [заличен текст] - 71% ТНР на бащата, за лечението на които е наложително често ползване на медицинска помощ. В същото време, упражняваната от жалбоподателя трудова дейност, с която осигурява издръжката на семейството, е свързана с ежедневното управление на МПС поради усложнения на заболяването му - [заличен текст]. Жалбоподателят е отправил с жалбата и искане по чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на акта съгласно чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал по категоричен начин релевантното обстоятелство, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителни или труднопоправими вреди по смисъла на чл. 166, ал. 4, вр. с ал. 2 АПК. Посочил е, че не се сочат нови доказателства, настъпили след издаване на оспорената заповед, които да налагат нови изводи, както и че такива нови обстоятелства не представляват факти, свързани със здравословното състояние на членовете не семейството на жалбоподателя. Съдът е изтъкнал, че всяко предварително изпълнение на административен акт може да причини неудобства и да засегне права и законни интереси, но като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в случая не е установена. Приел е, че невъзможността да се управлява МПС не представлява нито значителна, нито трудно поправима вреда, не влияе пряко и непосредствено върху изпълнението на трудовите и семейните задължения на жалбоподателя, тъй като по отношение на тях не са наложени никакви ограничения, с които жалбоподателят следва да съобрази поведението си. С тези мотиви е отхвърлил искането на Ц.. Определението е неправилно. В конкретния случай, предварителното изпълнение на оспорената ЗППАМ е допуснато по силата на закона – чл. 172, ал. 6 от ЗДвП, съгласно която норма, подадената жалба не спира изпълнението на приложената административна мярка. При тази хипотеза, допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на административния акт, може да бъде спряно по реда на чл. 166, ал. 4 от АПК по искане на оспорващия при наличие на условията на чл. 166, ал. 2 от АПК, съгласно които норми, допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал. 2, т.е. съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Анализът на цитираните правни норми обосновава извода за наличието на две кумулативно изискуеми предпоставки, въз основа на които, съдът може да постанови спиране на допуснато по закон предварително изпълнение на административния акт – възможност за причиняване на оспорващия значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. С оглед посочената разпоредба на чл. 166, ал. 4, вр. ал. 2 от АПК, в този вид производства, в тежест на оспорващия е да докаже наличието на опасност от настъпване на вредоносни за него последици в резултат на предварителното изпълнение на административния акт, т.е. тежестта за доказване се носи от оспорващия, защото доказването е насрещно и адресатът следва да представи доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда. Във всеки конкретен случай, съдът, разглеждащ искането за спиране по чл. 166, ал. 2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК. В този смисъл, за да бъде спряно предварителното изпълнение, жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни като основание за спирането му. Съгласно нормата на чл. 22 от ЗАНН, за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. В настоящия случай, целта на постановената ПАМ е да осигури безопасността на движението по пътищата, както и да предотврати осъществяване на административни нарушения, свързани с движението по пътищата. Защитените обществени отношения се характеризират с особена важност, доколкото управлението на МПС съставлява дейност с повишена опасност за живота и здравето на участниците в този процес. Част от законовите мерки, регламентиращи опазване на живота, здравето и имуществото на участниците в движението по пътищата, респ. репариране на претърпените от тях вреди е и императивно въведеното правило за наличие на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите по чл. 461, т. 1 от КЗ. Изпълнението на въведеното императивно правило за поведение е скрепено със санкцията по чл. 143, ал. 10, изр. 1 от ЗДвП, съгласно която норма, служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Анализът на установената фактическа обстановка обосновава извод за наличие именно на посочената по-горе хипотеза, доколкото се установява, че собственият и управляван от частния жалбоподател автомобил с рег. № [рег. номер] е с прекратена на 05.05.2026 г. регистрация поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 143, ал. 10, изр. 2 от ЗДвП, която указва, че служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Процесният случай, разгледан в светлината на цитираните разпоредби показва, че към момента на сключване на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ и представяне пред административния орган на валидна полица за това, са настъпили материално правните предпоставки за служебно възстановяване на прекратената регистрация на превозното средство. Тези фактически обстоятелства са възникнали на 08.05.2026 г., в деня на постановяване на оспорената заповед № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г., но не са взети предвид от първоинстанционния административен съд. Със сключването на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ са постигнати целите по чл. 22 от ЗАНН - предотвратяване и преустановяване на административното нарушение и предотвратяване и отстраняване на вредните последици от него. Следва да се има предвид, че предварителното изпълнение на административен акт има акцесорен (несамостоятелен) характер, тъй като е пряко обвързано с основния административен акт. Разпореждането за предварително изпълнение (в т.ч. и допуснатото по закон) не може да съществува самостоятелно – то обслужва ефикасността на основния акт, като позволява той да породи правни последици преди окончателното му влизане в сила. Съобразно горните обстоятелства се налага извод, че заявените от жалбоподателя И. Ц. значителни и трудно поправими вреди, свързани с невъзможността да изпълнява трудовите си задължения, както и да обгрижва себе си и болното си дете, тъй като и двамата страдат от заболявания, за които по делото са представени съответните експертни решения на ТЕЛК, в конкретния случай се явяват противопоставими и надделяващи над предпоставките по чл. 60, ал. 1 от АПК, доколкото последните са вече защитени и обезпечени от сключената задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Налице са нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, които първоинстанционният съд е следвало да съобрази. Предвид изложеното, като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на заповед № GPAM-2146714 от 08.05.2026 г., издадена от старши полицай към РУ 06 Пловдив, ОДМВР Пловдив, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Мотивиран от горното и на основание чл. 235, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд