Определение № 95 от 24.01.2014 г. на ВКС по т. д. № 4756/2013 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Т. К. П., чрез адв. Н. А., срещу определение № V-1325 от 25.05.2013г. по ч.гр.д. №726/2013г. на Бургаския ОС - пети състав, с което е присъединено ч.гр.д. №726/2013г. към ч.гр.д. №662/2013г. по описа на Бургаския окръжен съд за съвместно разглеждане на основание чл.213 ГПК. Искането е за отмяна на определението като неправилно, с молба да се дадат указания на Бургаския окръжен съд за разглеждане и произнасяне по отделните производства срещу разпореждането за издаване на изпълнителен лист. Ответникът по частната жалба [фирма] не заявява становище по допустимостта и основателността на частната жалба. Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Съгласно чл.213 ГПК, когато в съда има висящи няколко дела, в които участват едни и същи лица на страната на ищеца и на ответника или които имат връзка помежду си, съдът може да съедини тези дела в едно производство и да издаде общо решение по тях. Това определение на съда не подлежи на обжалване, тъй като не е от категорията на визираните в чл.274, ал.1 ГПК. Определението не е преграждащо по – нататъшното производство, нито законът предвижда изричното му обжалване. Затова доводите на частният касатор за неправилност на определението на Бургаския окръжен съд по чл.213 ГПК не могат да бъдат предмет на настоящето производство. Частната касационна жалба като процесуално недопустима ще следва да се остави без разглеждане, затова ВКС, ТК състав на първо отделение