Определение № 5847 от 03.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4766/2025 г.

Производството е по реда на чл. 166, ал.3 във вр. с чл. 229 - 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. Д. Ц. чрез процесуален представител, срещу протоколно определение от 17.03.2025 г., постановено по административно дело № 756/2024 г. от Административен съд Стара Загора, с което е оставена без разглеждане направеното от него искане за спиране на изпълнението на заповед № ЛС-68/12.06.2024 г., издадена от Командир на Командване за логистична поддръжка в частта ѝ по т.8. По наведени доводи за неправилност на определението, като незаконосъобразно се иска отмяната му и постановяване на ново, с което бъде спряно изпълнението на заповедта. В представено писмено възражение от процесуален представител излага становище за неоснователност на същата, като подробно обосновава теза, че при спиране на изпълнение на заповедта ще се стигне до преустановяване на задължения по изпълнението на военна служба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното определение и предвид наведените в частната жалба доводи, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 230 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна, но не по наведените в нея доводи, а поради следните съображения: Производството пред АС Стара Загора е образувано по жалба на Ц. срещу заповед № ЛС-68/12.06.2024 г., издадена от Командир на Командване за логистична поддръжка в частта ѝ по т.8, с която на основание чл. 32, т.5 и чл. 33 от Правилника за прилагане на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България същият е освободен от заеманата длъжност – старши специалист ІІ степен по съхранение на бойни припаси в склад „Съхранение на бойни припаси“ на участък „Съхранение на излишни авиационни средства за поразяване“ във военно формирование 32830-Асен и е преназначен на длъжност - старши специалист ІІ степен по снабдяване с материални средства във военно формирование 24850- Змейово, както и против мълчаливия отказ на същия орган да се произнесе по искането му за отмяна на заповедта. С молба от 10.10.2024 г. Ц. е поискал спиране на изпълнението на заповедта, което е мотивирано с настъпилото изпълнение на същата чрез издадената в изпълнение на обжалвания акт заповед № РД-250/11.07.2024 г. на командира на военно формирование 24850 – Змейово. С определение № 3170 от 21.10.2024 г., постановено по адм. дело № 756/2024 г. АС Стара Загора оставя без уважение така направеното искане, поради това, че жалбодателят не твърди и не представя доказателства за настъпване на труднопоправими вреди от изпълнението на обжалваната заповед. На проведеното на 17.03.2025 г. открито съдебно заседание след представяне на доказателства – подаден рапорт от частния жалбодател до Началника на военно формирование 24850-Змейово с искане за спиране на изпълнението на процесната заповед до приключване на съдебното производство, по който е отразено отрицателно становище на ответната страна и две заповеди на Началника на военно формирование 24850-Змейово, с което е назначена комисия по сдаване и приемане на ДМА и удължаване срока на работата ѝ, с които според процесуалния представител на жалбодателя е приведена в изпълнение обжалваната заповед е отправено второ искане по реда на чл. 166 АПК за спиране на изпълнението на обжалваната заповед. С обжалваното пред настоящия състав протоколно определение съдът оставя направеното искане без разглеждане, като приема, че същото е повторно направено, след наличие на породило правно действие определение, с което се е произнесъл по искане със същото основание и без да са представени доказателства за наличие на нови обстоятелства. Определението е незаконосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл. 166, ал. 2 АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл. 60, ал. 1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Следователно жалбодателят не е ограничен в броя искания за спиране на обжалвания административен акт, които може да направи в хода на висящото съдебно производство. На следващо място определението, с което съдът се произнася по искане по чл. 166, ал. 2 АПК не се ползва със сила на пресъдено нещо и съответно следва да се произнесе по основателността на всяко от направените искания за спиране на изпълнението за спиране на изпълнението на обжалвания пред него административен акт, след преценка за наличие или липсата на предпоставките в цитирания законов текст. Като е оставил без разглеждане искането съдът е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато за произнасяне по основателността на искането за спиране на изпълнението на обжалваната заповед. По изложените съображения и на основание чл.166, ал. 3 и ал. 2 във вр. с чл. 234 във вр. с чл. 236, във вр. с чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение