Решение № 12485 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2015 г.

Решение № 12485 от 23.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 3127/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Техническа Диагностика Бургас" ООД, ЕИК 102890167, представлявано от управител Дмитрий Багин, против решение № 1911 от 14.11.2014 г., постановено по административно дело № 1528/2014 г. на Административен съд - Бургас. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебното решение.

Ответникът по касация Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас чрез пълномощника юрисконсулт Деница Григорова изразява становище за правилност, обоснованост и законосъобразност на оспореното решение, поради което моли то да се потвърди.

Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.

Като разгледа касационната жалба на визираните в нея основания и извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението съобразно чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият съдебен състав я намира за неоснователна.

С подложеното на касационна проверка съдебно решение Административен съд - Бургас е отхвърлил като неоснователна жалбата на "Техническа диагностика Бургас" ООД срещу задължителни предписания по чл. 404, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), дадени с протокол № 1417/17.07.2014 г. на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният пред него акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност по чл. 146 от АПК.

В хода на производството пред Административен съд - Бургас (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения пред нея акт) е установено, че на 17.06 2014 г. и на 26.06.2014 г. служители на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас са извършили проверка за спазване на трудовото законодателство при жалбоподателя, по повод подадени искания (жалби) с вх. № 0032-3818/26.06.2014 г. от Диян Славчев Кузманов; вх. № 0032-3819/26.06.2014 г. от Пейчо Иванов Тодоров; вх. № 0032-3820/26.06.2014 г. от Веселин Трендафилов Георгиев; вх. № 0032-3821/26.06.2014 г. от Галин Георгиев Георгиев, и вх. № 0032-3822/26.06.2014 г. от Красимир Георгиев Вангелов. Същите са били служители на "Техническа Диагностика Бургас" ООД, като на 23.06.2014 г. са депозирали пред работодателя си заявления по чл. 327, ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса на труда с искания за прекратяване на трудовите им правоотношения. В жалбите им се посочва, че до момента на депозирането им в Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, документите им, необходими за регистрация в Бюрото по труда не са изготвени и връчени. Служителите на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас са извършили проверка, констатациите от която са обективирани на 17.07.2014 г. в протокол № 1417 от същата дата.

По време на проверката служителите на инспекцията по труда са констатирали нарушения, изразяващи се в следното: лицата Диян Славчев Кузманов, Пейчо Иванов Тодоров, Веселин Трендафилов Георгиев, Галин Георгиев Георгиев и Красимир Георгиев Вангелов са инициирали прекратяване на трудовите си правоотношения с дружеството жалбоподател с уведомления на основанието, че не са им изплащани трудовите възнаграждения за месец май 2014 г. Към момента на проверката работодателят е забавил изплащането на трудовите им възнаграждения, и с оглед инициираното от тяхна страна прекратяване на трудовите им взаимоотношения, не е издал заповед за уволнение или друг акт, който да удостоверява прекратяването и респективно не ги е предоставил на лицата, с което е допуснал нарушение на чл. 128а, ал. 3 във връзка с чл. 66, ал. 5 от КТ.

За предотвратяване и отстраняване на констатираните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ на "Техническа Диагностика Бургас" ООД са дадени следните предписания:

1. С оглед на съществуващи обстоятелства по забава изплащането на трудовото възнаграждение на лицата Диян Славчев Кузманов, Пейчо Иванов Тодоров, Веселин Трендафилов Георгиев, Галин Георгиев Георгиев и Красимир Георгиев Вангелов и подадени уведомления от същите, работодателят да издаде заповед за уволнение или друг документ, който да удостоверява прекратяването на трудовите правоотношения и да ги предостави на лицата, съгласно чл. 128а, ал. 3 от КТ във връзка с чл. 66, ал. 5 от КТ. Посочен е и срок за изпълнение - 21.07.2014 г.;

1. При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят незабавно да предаде трудовата книжка на работника или служителя, като когато трудовата книжка не бъде получена от работника или служителя, работодателят да му съобщи с писмо с обратна разписка да се яви, за да я получи лично, вкл. за всеки от петимата работници поотделно, съгласно разпоредбата на чл. 350, ал. 1 от Кодекса на труда и чл. 6, ал. 3 от Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж (ДВ, бр. 102/93 г.). Определеният срок за изпълнение е 21.07.2014 г.

1. Работодателят "Техническа диагностика Бургас" ООД да подаде уведомление за сключените на 1.09.2004 г. трудови договори № 19/1.09.2004 г., № 15/1.09.2004 г., № 11/1.09.2004 г., № 18/1.09.2004 г. и № 47/1.09.2004 г., съгласно изискванията на чл. 62, ал. 3 от КТ. Срокът за изпълнение и на това предписание е също 21.07.2014 г.

Съгласно отбелязване в протокола, на 18.07.2014 г. същият е връчен лично на управителя на "Техническа диагностика Бургас" ООД - Дмитрий Багин.

Обжалваното решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му.

Атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационната жалба основно съдържа доводи, повтарящи възраженията пред административния съд за незаконосъобразност на обжалваните предписания по точка 1 от тях. Тези възражения, налични и в подадената до първоинстанционния съд първоначална жалба, подробни са обсъдени и надлежно опровергани от решаващия съдебен състав.

Бургаският административен съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящата инстанция и не е нужно дословно да бъдат преповтаряни. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими възражения.

Решението е постановено в съответствие с доказателствата по делото и относимата към тях материалноправна уредба, а доводите на касатора за противното не могат да бъдат споделени. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е обсъдил всички правнозначими доводи на страните и е проверил законосъобразността на оспорения административен акт съобразно очертаните предели на предмета на съдебна проверка в чл. 168 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства са направени изводите, че предписанията са издадени при наличие на компетентност в кръга на предоставените от закона правомощия, в установената от закона форма (в това число съдържат изискуемите реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК), без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона.

Неоснователно е оплакването на касатора, че в оспорения административен акт не са изложени мотиви. Както правилно е приел първоинстанционният съд, протокол 1417/17.07.2014 г. е с достатъчно ясно обособена обстоятелствена част, която съдържа мотивите на административния орган за дадените с разпоредителната част предписания.

Предвид събраните доказателства обосновано е прието от административния орган и от първоинстанционния съд, че е доказано забавянето на изплащането на трудовите възнаграждения на служителите: Диян Славчев Кузманов, Пейчо Иванов Тодоров, Веселин Трендафилов Георгиев, Галин Георгиев Георгиев и Красимир Георгиев Вангелов, дължими за месец май 2014 г.

Съгласно чл. 404, ал. 1 от Кодекса на труда за предотвратяване и преустановяване нарушенията на трудовото законодателство контролните органи на Инспекцията по труда могат да прилагат принудителните административни мерки, изброени в т. 1-9, сред които са и задължителни предписания на работодателите за отстраняване нарушенията на трудовото законодателство. Установено е по безспорен начин в момента на проверката, че не са изплатени заплатите на служителите за месец май 2014 г. Достатъчно е да бъде установено, че някои от работниците не са получили изцяло или частично възнагражденията си в установения срок, за да бъде налице нарушение на императивните изисквания на чл. 128 от Кодекса на труда.

Възражението, че предписанията са издадени от некомпетентен орган, е неоснователно. Контролните органи, които могат да налагат принудителните административни мерки, са изчерпателно изброени - това са Инспекцията по труда и нейните териториални органи, включително и инспекторите в тях, както и органите на вътрешно и външно ведомствения контрол по чл. 400 и чл. 401 от КТ.

Неоснователни са и възраженията за необоснованост и нарушение на материалния закон. По делото са събрани доказателствата от значение за правилното разрешаване на спора. Съдържанието на предписанието - с оглед съществуващите обстоятелства по забава на изплащането на трудовото възнаграждение на лицата, работодателят да издаде заповед за уволнение или друг документ, който да удостоверява прекратяването и респективно да го предостави на лицата, съгласно чл. 128а, ал. 3 от Кодекса на труда и във връзка с чл. 66, ал. 5 от Кодекса на труда, не съдържа неясноти по отношение на работодателя, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение работодателят е длъжен да издаде заповед за уволнение или друг документ, с който се удостоверява прекратяването му. От цитираната Заповед № 13/22.02.2014 г. в касационната жалба не може да се направи извод, че до петимата служители е достигнало съдържанието на заповедта, която дори не е адресирана до тях, а единствено до главния счетоводител на дружеството. Заповедта, на която се позовава жалбоподателят, има вътрешно организационна цел, а не се цели промяна в трудовите правоотношения, по които са страни "Техническа диагностика Бургас" ООД като работодател, и Диян Славчев Кузманов, Пейчо Иванов Тодоров, Веселин Трендафилов Георгиев, Галин Георгиев Георгиев и Красимир Георгиев Вангелов като служители (работници).

Според нормативната уредба неизплащането в срок на дължимите трудови възнаграждения представлява нарушение на трудовото законодателство, което подлежи на преустановяване по реда на чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ и като е направил същия извод, първоинстанционният съд правилно е приел, че в случая е налице констатираното от инспекторите при Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас, нарушение на трудовото законодателство, и то е съществено.

Оспорените предписания по т. 1 от протокол № 1417/17.07.2014 г. на контролни органи на Дирекция "Инспекция по труда" - Бургас са наложени при спазване на процесуалния и материалния закон. Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Бургас е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,