Определение № 439 от 29.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 1724/2016 г.

Производството е по чл. 48, ал.2 ЗМТА.

Образувано е по молбата с вх. № 8407/26.08.2016 г. на Върховния касационен съд, подадена от Г. В. Х., чрез процесуалния му представител – адв. E. Е., за спиране на основание чл.48, ал.2 ЗМТА изпълнението на Арбитражно решение от 07.06.2016 г. на Арбитражен съд при Б., постановено по М. № 25/2015 г., с което молителят е осъден да заплати на „И. МЕНИДЖМЪНТ К..” (EАGLE M. C..) – дружество регистрирано на Б. под номер 33.657В:

• сумата 400 000 евро, представляваща задължение по договор за заем от 31.08.2007 г., заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба 15.07.2015 г. до окончателното плащане;

• сумата 66 133.33 евро, представляваща възнаградителна лихва в размер на 6 % годишно върху предоставената в заем сума за времето от 31.08.2007 г. до 01.08.2014 г., заедно с неустойка за забава в размер на законната лихва, считано от датата на исковата молба 15.07.2015 г. до окончателното плащане;

• сумата 47 583.53 евро, представляваща неустойка за забава в размер на законната лихва върху предоставената в заем сума и възнаградителната лихва за периода от 02.08.2014 г. до 15.07.2015 г.;

• сумите 12 344.60 евро и 30 972 евро, представляващи направените от ищеца разноски по арбитражното дело.

Молителят твърди, че е налице подадена от негова страна редовна искова молба против горепосоченото арбитражно решение на Арбитражния съд при Б., поради което и предвид своевременно внесено обезпечение в размер на присъдената сума, са налице предпоставките на закона - чл. 48, ал. 2 ЗМТА за допускане на исканото спиране.

Настоящият състав на ВКС, Търговска колегия като съобрази изложените доводи и данните по делото намира, че при така представените по делото доказателства молбата за спиране е процесуално допустима.

От молителя е подадена искова молба до ВКС с вх. № 8634/10.08.2016 г. срещу Арбитражно решение от 07.06.2016 г. на Арбитражен съд при Б., постановено по М. № 25/2015 г., основана на чл. 47 ЗМТА, като същата е депозирана в рамките на срока по чл. 48, ал.1 ЗМТА.

Разгледана по същество молба за спиране е основателна.

Спиране изпълнението на арбитражното решение в разглежданата законова хипотеза е обусловено освен от допустимостта на подадената срещу същото искова молба и от задължението на молителя да предостави надлежно обезпечение, което съгласно императивната разпоредба на чл. 48, ал. 2 ЗМТА е равно на присъдената парична сума. Следователно обстоятелството, че същата, възлизаща на 1 059 858, 79 лв. (един милион петдесет и девет хиляди осемстотин петдесет и осем лева и седемдесет и девет стотинки), както сочи приложеното преводно нареждане на [фирма] от 26.08.2016 г. е внесена по сметка на ВКС, обосновава правен извод, че в случая са налице предпоставките на закона, поради което следва да бъде уважено исканото от ищеца спиране.

Водим от горното, настоящият състав на ВКС, на основание чл. 48, ал. 2 ЗМТА,