Определение № 718 от 25.07.2012 г. на ВКС по т. д. № 509/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 във вр. с ал.1ГПК. Образувано е по частна жалба на В. А. М. срещу определение №266 от 21.05.2012 г. по ч.т.д. №715 на ОС-Шумен с което е оставено без разглеждане възражението на жалбоподателя по чл.423 ГПК срещу издадена срещу него в полза на Д. Й. Д. заповед по чл.417 от ГПК за сумата от 2 600 лева-главница и 496 лева-разноски. Ответникът в писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок и е насочена срещу неподлежащ на обжалване съдебен акт. По същество е неоснователна по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.423 ал.1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение, длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд в стриктно изброените хипотези. В настоящият случай единственото доказателство за това, кога е узнал длъжникът за издадената срещу него заповед по чл.417 ГПК е неговото твърдение, че това е 03.05.2011 г., на която му е връчена от ЧСИ покана за доброволно изпълнение въз основа на заповедта. Длъжникът е подал възражението си по чл.423 ГПК/ под формата на заявление/ в РС-Шумен, едва на 08.06.2011 г., т.е. след изтичането на едномесечния преклузивен срок за това, с оглед на което и обжалваното определение от страна на въззивния съд, с което е оставена без разглеждане частната жалба е правилно и следва да се потвърди. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение като прецени правилността на обжалваното определение