Определение № 3 от 03.01.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5883/2013 г.

Производство по чл. 278, ал. 1 ГПК. Производството е образувано по частна жалба вх. № 20369 от 16.07.2013 г. против определение № 1966 от 27.06.2013 г. по ч. гр.д. № 1102/2013 г. на Пловдивски окръжен съд, потвърждаващо определение № 2327 от 19.02.2013 г. на Пловдивски районен съд за прекратяване на производството по гр.д. № 212/2012 г. В обжалваното определение на въззивния съд е прието, че производството по предявения иск с правно основание чл. 422 ГПК е недопустимо, тъй като ищецът е поискал конституиране в процеса на втори ответник; въвел е нови обстоятелства, различни от заявените като основание за вземането му в заповедното производство и е предявил иск за чуждо вземане. Прието е, че искът за установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение може да бъде насочен само срещу длъжника в заповедното производство, но не и срещу трети лица; че заявените основания в исковата молба по иск с правно основание чл. 422 ГПК следва да отговарят на посочените такива в заповедното производство, както и че ищецът не може да предявява пред съд чужди права. В изложението към частната касационна жалба, подадена от [фирма], [населено място] се поддържа, че е налице противоречива практика на съдилищата по въпросите възможно ли е в производството по чл. 422 ГПК да се разглеждат и други искови претенции; да се въвеждат доводи, различни от заявените в заповедното производство и да се приемат за съвместно разглеждане и други искове, в т.ч. инцидентни установителни и насрещни искове. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че повдигнатите от касатора въпроси са предмет на т.11 от ТР № 4 от 2013 г. ОСГТК, намира, че производството по делото следва да бъде спряно на основание чл. 292 ГПК до постановяване на Тълкувателно решение по т.д. № 4/2013 г., воден от което