Решение № 8615 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2013 г.

Решение № 8615 от 13.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 10826/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Корина БГ ЕАД със седалище град Кърджали, представлявано от изпълнителния директор Петър Николов Петров, чрез адв. Василена Петрова Димитрова против решение 3277 от 16.05.2013 г. на Административен съд София град, 18 състав, постановено по адм. дело № 11432/2011 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството, като правоприемник на ревизираното лице Добрин Добров ЕООД против ревизионен акт № 2001100652 от 9.05.2011 г., издаден от Румяна Симеонова Георгиева, на длъжност старши инспектор по приходите при ТД на НАП - София, първоначално потвърден мълчаливо, а впоследствие и изрично с решение № 2201/6.12.2011 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - София, при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По приложението на материалния закон касационният жалбоподател твърди, че изводите на съда за липса на реални доставки са в противоречие с доказателствата по делото. Доводите за съществени нарушения на съдопроизводствените правила се отнасят до неправилна преценка на заключението на вещото лице в частта, в която експертът посочва, че е налице двойно начисляване на ДДС, нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК - липса на мотиви в решението по становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда и неправилно разпределение на доказателствената тежест в процеса. Искането е за отмяна на решението и отмяна на ревизионния акт. В случай, че се констатират съществени нарушения на съдопризводствените правила, искането е за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Претендират се разноски. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град София, чрез процесуалния си представител юрк. Мирчева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна, следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна. В първоинстанционното производство Корина БГ ЕАД е конституирано като жалбоподател в качеството си на универсален правоприемник на ревизираното дружеството и адресат на оспорения ревизионен акт - Добри Добрев ЕООД. При касационното обжалване е спазен предвиденият в чл. 211, ал. 1 АПК преклузивен срок, поради което следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: За да отхвърли жалбата против установените с ревизионния акт задължения по ЗДДС в общ размер на 1 654 211,85 лева за данъчни периоди от 31.01.2007 г. до 31.08.2010 г. и лихви върху тази сума 221 097,69 лева и по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) в общ размер на 507 652,79 лева за 2006 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. и лихви върху тази сума 78 459,65 лева, съдът е приел, че са налице основанията по чл. 122, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК за провеждане на ревизията по особения ред, тъй като липсват документите за определяне основата за облагане с корпоративен данък и с ДДС. В мотивите на решението е посочено, че за облагането по особения ред е достатъчно да е налице едно от основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК. Според съда за основанието по чл. 122, ал. 1, т. 5 ДОПК е достатъчно документите да липсват. Дали липсата им се дължи на противоправно поведение на ревизираното лице. По фактурите и кредитните известия, издадени от "Алекса 2005" ЕООД, "Валенсиана 2005" ЕООД, "Тайни 2005" ЕООД, "Демо - ЯВ" ЕООД, "Вал трейд груп" ЕООД, "Лотос Ай енд Ай" ЕООД и "Таурус лимитед" ЕООД съдът е приел, че в ревизионното и съдебното производство жалбоподателят не е представил никакви доказателства не само за наличие на реална доставка, но дори не е конкретизирал вида на доставките - конкретни стоки и услуги, за които претендира право на данъчен кредит. От наличните по преписката доказателства съдът е установил, че фактурите, издадени от посочените доставчици съдържат бланкетно описание на стопанските операции - "услуги", "услуга по договор", "посредничество", "комисионни услуги" и др., което не позволява установяване на техния предмет. По отношение извършената корекция на декларираните от дружеството резултати по ЗДДС с издадените от него кредитни известия, съдът е приел, че е законосъобразна, тъй като не са доказани основанията по чл. 115, ал. 1 ЗДДС за издаването им. В тази връзка съдът е посочил, че издаването на кредитно известие е предвидено от законодателя за регулиране на законосъобразно развили се правоотношения, при които счетоводното отразяване отговаря на действително извършените стопански операции, които в последващ момент се обезсилват от датата на възникването им. В процесния случай не са ангажирани доказателства за разваляне на доставката или за намаление на данъчната основа, поради което съдът е приел, че кредитните известия са издадени без основание. В частта по ЗКПО, съдът е обсъдил подробно декларираните от дружеството приходи и разходи и извършените при ревизията преобразувания на финансовия резултат за всеки от ревизираните периоди на 2006, 2007, 2008 и 2009 г. и е приел, че са налице основанията по чл. 23, ал. 2, т. 10 във връзка с § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО (отм.), приложим за 2006 г. и по чл. 26, т. 2 във връзка с чл. 10, ал. 1 ЗКПО и чл. 16, ал. 2, т. 4 ЗКПО /в сила от 1.01.2007 г./, при които отчетените разходи не са признават за данъчни цели. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Възраженията за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, са неоснователни. Решението съдържа мотиви по възраженията на страните и установявания по фактите, релевантни за облагането по ЗДДС и ЗКПО, както и изводи по правните основания, въз основа на които са потвърдени установените в акта задължения. Съдът не е допуснал нарушение и на правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, като е посочил, че съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК оспорващият следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си правни последици - в случая настъпването на фактите, пораждащи възникването на претендираното право на данъчен кредит и приложението на чл. 115 от ЗДДС, както и основанията за отчетените разходи, формирали декларираните финансови резултати по ЗКПО. Противно на твърденията в касационната жалба съдът с определение от 24.01.2012 г. е дал указания, че на основание чл. 170 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК административният орган трябва да установи фактическите основания, посочени в акта и спазването на законовите изисквания за издаването му. Не е допуснато нарушение и при преценката на заключението на вещото лице. Съгласно чл. 202 от ГПК съдът не е длъжен да възприема експертното заключение, а следва да го обсъди във връзка с останалите доказателства по делото. В случая правилно съдът не е кредитирал заключението, в частта, в която е посочено, че като не са признали издадените данъчни кредитни известия и едновременно с това не са признали право на данъчен кредит по издадените фактури, ревизиращите са определили двойно данъчно задължение. Съдът се е аргументирал с констатациите при ревизията, които са в съответствие с доказателствата по делото, че реалното осъществяване на доставките от "Алекса 2005" ЕООД, "Валенсиана 2005" ЕООД, "Тайни 2005" ЕООД, "Демо - ЯВ" ЕООД, "Вал трейд груп" ЕООД, "Лотос Ай енд Ай" ЕООД и "Таурус лимитед" ЕООД не е доказано от една страна и от друга - не са установени основанията по чл. 115 ЗДДС за издаване на кредитните известия. Следва да се допълни, че видно от мотивите на ревизионния акт, в данъчните периоди, в които е упражнено право на данъчен кредит и са декларирани кредитни известия, извършеното сторниране е взето предвид и не са установени допълнителни задължения. Промяна в декларирания по ЗДДС резултат по получените доставки е установена по отношение на фактурите, по които не е признато право на данъчен кредит и по които не са издадени кредитни известия /КИ/ - по фактурите, издадени от Демо ЯВ ЕООД, част от фактурите, издадени от Лотос Ай Енд Ай ЕООД и т.н. При постановяване на решението съдът е приложил правилно материалния закон. По отношение на задълженията по ЗДДС правилно съдът е приел, че основна предпоставка за възникването на правото на данъчен кредит е наличието на доставка и е изследвал фактите и обстоятелствата по делото във връзка с прехвърляне право на собственост, респективно право на разпореждане по смисъла на чл. 6 от ЗДДС във връзка с чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО относно доставките на стоки, както и извършването на услуги. Изводът, че спорните фактури не документират реално осъществени доставки, се подкрепя от доказателствата по делото. Правилно съдът е акцентирал на обстоятелството, че предметът на доставките не е конкретизиран, което не позволява чрез допустимите по ДОПК процесуални средства да се установи вида на доставените стоки и извършените услуги. Доводите в касационната жалба, че по делото са събрани убедителни писмени доказателства относно вида и количеството на доставените стоки и прехвърлянето на собствеността върху тях в противоречие с наличните по делото документи. По отношение на останалите декларирани в дневниците за покупки фактури, по делото не са представени фактури, поради което правилно съдът е приел, че не е изпълнено изискването на чл. 71, т. 1 от ЗДДС - получателят да разполага с редовен данъчен документ. При липсата на доказателства за конкретния предмет на доставките и такива за изпълнението им, както и на предвидените от закона данъчни документи, правилно съдът е приел, че правото на данъчен кредит не е възникнало и надлежно упражнено. При правилно тълкуване и приложение на чл. 115 ЗДДС съдът е приел, че от доказателствата по делото не се установяват условията за издаването на кредитни известия от дружеството. Нормата на чл. 115, ал. 1 от ЗДДС изисква да е възникнало основание за изменение на данъчната основа или развалянето на доставката. Тези основания подлежат на доказване от страна на ревизираното лице. В случая тази доказателствена задача не е изпълнена от Корина БГ ЕАД като правоприемник на Добри Добрев ЕООД. Правилно съдът е приел, че издадените от ревизираното лице кредитни известия не отговарят на изискването по чл. 115, ал. 1 и ал. 3 ЗДДС - не съдържат основанието за издаването им и данни за фактурата, към която се отнасят. При тези фактически данни следва да бъде споделен и изводът, че не са налице основания за сторниране на начисления от дружеството ДДС. Последният е дължим на основание чл. 85 от ЗДДС, съгласно която норма данъкът е изискуем от всяко лице, което го посочи в издадената от него фактура. По приложението на ЗКПО съдът е изследвал основанията за преобразуване на финансовия резултат на дружеството за ревизираните периоди на 2006, 2007, 2008 и 2009 г. и правилно е приел, че са законосъобразни. За 2006 г. по делото не са представени първични счетоводни документи, които да обосноват документално отчетените по ГДД разходи в размер на 34 787.87 лева. Поради това правилно органите по приходите и съдът са приели, че резултатът за периода следва да бъде увеличен с тази сума на основание чл. 23, ал. 2, т. 10 от ЗКПО (отм.), съгласно която норма финансовият резултат (счетоводната печалба/загуба) за данъчни цели се увеличава с разходите, довели до намаляване на финансовия резултат (счетоводната печалба/загуба), които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон или с касова бележка от кочан, издадена в предвидени от нормативен акт случаи, или отчетени в нарушение на счетоводното законодателство или на принципа "документална обоснованост". По силата на § 1, т. 34 от ДР на ЗКПО /отм., ред., приложима за 2006 г./ "документална обоснованост" е документирането чрез съдържащи необходимите реквизити по ЗСч и отразяващи вярно и точно всяка стопанска операция документи. За 2007 г. финансовият резултат е увеличен с разходите, непризнати за данъчни цели в размер на 3000 лева по фактура, издадена от Тайни 2005 ЕООД с предмет работен обяд. Правилно съдът е приел, че са налице основанията по чл. 26, т. 1 и т. 2 от ЗКПО, тъй като не е установено разходът да е свързан с дейността на дружеството, респективно не е документално обоснован поради липсата на доказателства за изпълнение предмета на фактурата. Предвид наличието на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 5 от ДОПК правилно не са признати и декларираните от дружеството разходи по ГДД. по делото не са налице доказателства за противното, поради което съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, като е приел, че определеният корпоративен данък е законосъобразен. По аналогични съображения правилно се явява решението и в частта на потвърдените задължения по ЗКПО за ревизираните периоди на 2008 и 2009 г., които са резултат от увеличение на финансовия резултат на същите фактически и правни основания, предвид липсата на доказателства за изпълнението на доставките по фактурите, издадени от Вал трейд груп ЕООД - за 2008 г. и по фактурите от "Валенсиана 2005" ЕООД, "Тайни 2005" ЕООД, "Демо - ЯВ" ЕООД, "Вал трейд груп" ЕООД, "Лотос Ай енд Ай" ЕООД и "Таурус лимитед" ЕООД. Предвид изложеното се налага извод, че не са налице сочените в касационната жалба пороци, съставляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Въпреки изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на ответника, разноски за касационното производство не следва да му се присъждат, тъй като такива са присъдени от първоинстанционния съд в максималния предвиден от закона размер. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,