Определение № 50143 от 26.09.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1666/2021 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Подадена е на 06.07.2022г. молба от Т. Б. В. чрез пълномощника адв. Г. за изменение на постановеното по делото решение в частта му за разноските. Твърди се, че съдът е пропуснал да присъди направените от молителя разноски във въззивното производство, за които е приложен списък по чл. 80 ГПК. Ответницата И. Д. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. С постановеното по делото решение № 50 от 21.06.2022г. е отменено въззивно решение № 295 от 05.02.2021г. по гр.д.№ 344/2020г. на Ямболски окръжен съд в обжалваната част, с която по предявения иск по чл. 108 ЗС е осъден Т. Б. В. да предаде на И. Д. С. владението върху 1/3 ид.ч. от земеделски имоти в землището на [населено място], [община], а именно: ПИ с идентификатор *** в местн. “Ж.-Д. ниви” с площ 31 295 кв.м., с начин на ползване - нива и ПИ с идентификатор *** в местн. “Г.” с площ 10 399 кв.м., с начин на ползване - нива и вместо това е постановено отхвърляне на претенцията по чл.108 ЗС на И. Д. С. против Т. Б. В. в осъдителната й част за предаване владението върху 1/3 ид.ч. от гореописаните земеделски имоти. С решението са присъдени направените от касатора Т. В. разноски в касационното производство, възлизащи на 383 лв. По отношение на разноските, направени във въззивното производство, произнасяне не е извършено. Предявената молба за изменение на решението в частта за разноските касае именно разноските, направени във въззивната инстанция. Установява се, че във въззивното производство молителят - ответник по иска и по въззивната жалба е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. Предмет на въззивната жалба, съответно на въззивното производство, е било отхвърлянето на искането на ищцата за предаване на владението върху двата спорни имота изцяло. Въззивният съд е уважил жалбата й само за притежаваната от нея 1/3 ид.ч. от правото на собственост и е присъдил разноски и на двете страни според уважената, съответно отхвърлената част на иска. На въззиваемия Т. В. са присъдени 533,33лв. от общо направени 800лв. разноски за двете инстанции (500лв. за първата и 300лв. за втората), т.е. 2/3 от тях. С касационното решение е отменено въззивното решение в уважената част досежно предаването на владението върху 1/3 ид.ч. от имотите. При този окончателен изход на спора молителят има право на всички разноски, направени във въззивното производство. При отчитане на вече присъдената сума от 533,33лв., която включва и 2/3 от разноските пред въззивния съд, то следва с настоящето определение да се присъди останалата 1/3 от 300 лв. или 100 лв. В този смисъл следва да се измени постановеното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.,