Определение № 2512 от 23.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4578/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на В. П. Ф. и А. Т. Ф. против решение № 912/30.06.2023 г., постановено по гр.д.№ 3386/2022 г. от 12-ти състав на САС. Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение, съдът е потвърдил решението на Окръжен съд – Благоевград, като е приел за неоснователен предявения иск с правно основание чл.26, ал.2, пр. първо ЗЗД. Твърденията на ищците по исковата молба са, че предметът на сделката е правно невъзможен, тъй като към момента на сключването й – 30.12.2010 г., правото на строеж, което е предмет на договора, вече е било реализирано и се е трансформирало в право на собственост върху отделни обекти на собственост. При така предявеният иск, съдът е посочил, че в тежест на ищците, твърдящи порока на сделката, е неговото главно и пълно доказване, доколкото по делото спорния въпрос е, дали към момента на атакуваната сделка жилищната сграда е била изпълнена до етап „груб строеж“. Прието е от въззивния съд, че степента на завършеност на една сграда се удостоверява с актове на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ (в редакцията й преди изменението с Д.в. бр. 16/2021 г.) изисква завършването на сградата в "груб строеж" да бъде констатирано с протокол на общинската (районната) администрация. Това е и единственият официален удостоверителен документ, чрез който може да се установява този факт. По отношение удостоверяването на това обстоятелство, с оглед на правните последици от него, съдът следва да съобрази компетентността на общинската администрация и нейните органи по действащите подзаконови нормативни актове, понастоящем Наредба № 3/31.07.2003 година за съставяне на актове и протоколи по време на строителството, която съдържа регламентацията на условията и реда за констатиране етапите на строителство и приемане на завършени видове СМР при изпълнението на строежите. Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка на степента на завършеност на сградата, е надлежният и удостоверяващ дали правото на строеж е реализирано и постигната ли е посочената степен на завършеност „груб строеж“. По делото са представени Акт-обр. 14 от 28.09.2008 г. и Удостоверение № 94-00-4847/12.12.2008 г., издадено от Общинска администрация [населено място], дирекция „Устройство на територията“ За първият документ съдът е приел, че макар и съставен съобразно изискванията на чл. 7, ал. 3, т. 14 (редакция към момента на съставяне на акта) от Наредба № 3/31.07.2003 г. и удостоверяващ приемане на конструкцията, сам по себе си не е достатъчен да установи степента на завършеност на сградата. По отношение на вторият от посочените документи - Удостоверение № 94-00- 4847/12.12.2008 г., е прието, че от страна на въззиваемия е релевирано възражение, че документът е приобщен към доказателствата по делото, при настъпила преклузия, което се поддържа и в отговора на въззивната жалба, което съдът е приел за основателно. Във връзка с въведеното оспорване на твърденията на ищците за степента на завършеност на сградата към момента на атакуваната сделка, ответникът противопоставя доказателства за надлежно констатиране на степен на завършеност „груб строеж“ едва през 2018 г. - Констативен протокол № 94-00-1469(1)/14.08.2018 г., издаден на осн. чл. 181, ал. 2 ЗУТ и Удостоверение от същата дата, издадено въз основа на КП. След обсъждане останалите по делото доказателства, съдът е приел, че това са единствените официални удостоверителни документи, съставени по надлежния ред, от длъжностни лица в кръга на службата им, които констатират степента на завършеност на сградата, като документите не са били оспорени от страна на ищците. В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, както и че решението е очевидно неправилно. Сочи се правен въпрос, представлява ли удостоверението на общинска администрация, съдържащо констатация, че сградата е на фаза „груб строеж“ удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, който да обвърже съда с материална доказателствена сила относно факта, че към датата на извършването му, сградата е била в степен на извършеност „груб строеж“. На първо място съдът е приел, че представеното удостоверение е представено след настъпването на преклузията а посочване и представяне на доказателства пред първата инстанция, което води до неотносимост на посочения правен въпрос. На следващо място, съдът не е отрекъл доказателствената сила на удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, но в конкретния случай е приел, че удостоверение № 94-00-4847/12.12.2008 г., не съдържа позоваване на разпоредбата на чл. 181, ал. 2 ЗУТ, в него липсва и посочване и на съставения Акт-обр. 14 за приемане на конструкцията, както и че то не е придружено от Констативен протокол съставен от компетентните длъжностни лица, в който да са налице констатации досежно степента на завършеност на сградата. Обсъдена е и липсата на подобни констатации в оспореното удостоверение, като на това основание и с оглед и събраните по делото доказателства е приел, че посоченото в удостоверението не отговоря на изискванията, за да се ползува с формална материална доказателствена стойност. В тази връзка съдът е съобразил практиката на ВКС, съгласно която, установяването на едно фактическо положение, а именно завършеност на сградата в „груб вид” по смисъла на закона се извършва по установения в цитираните по-горе правни норми – с акт на общинската администрация, осъществяваща надзорни строителни функции. Единствено актът на общинската администрация, с който се дава преценка за степента на завършеност на сградата е меродавният момент, който ще даде отговор на въпроса доколко правото на строеж се е реализирало в обекти, което е пречка то да бъде предмет на прехвърлителна сделка към този момент, съгласно чл.181, ал.1 ЗУТ. Посочено е, че не представеното удостоверение от ищцитге по делото, а представения констативен протокол от ответника по делото отговаря на изискванията за удостоверителен документ по смисъла на чл.179 ГПК, който да обвърже съда с материална доказателствена сила относно факта, че към датата на извършването му, сградата е била в степен на извършеност „груб строеж“ и това е към 2018 г., а не към датата, който твърдят ищците по делото. Предвид изложеното, по основния спорен по делото въпрос не е налице соченото противоречие с практиката на ВКС. Сочат се процесуалноправни въпроси, свързани с поправката на протокол и наличието на процесуални нарушения от страна на съда във връзка с процесуални искания на страните и тяхното неотразяване в съдебния протокол, като в тази насока в касационната жалба са изложени и доводи за неправилност на решението. Горните въпроси се обосновават с твърденията за направени искания във връзка с разпитаните по делото свидетели и исканията на пълномощника на ищците за очна ставка между тях и реда за тяхното изслушване пред съда. Видно от съдебното решение, съдът не е обосновал изводите си относно неоснователността на предявения иск с показанията на разпитаните по делото свидетели, а решаващите изводи са изцяло във връзка с приетите по делото писмени доказателства и възприетата въз основа на тях фактическа обстановка. Предвид изложеното, процесуалноправните въпроси във връзка с производството по поправка на протокол от съдебното заседание са неотносими към изводите на съда, респ. не могат да обосноват допустимостта на касационното обжалване. С оглед изхода на спора пред настоящата инстаниця, в полза на ответника по касационната жалба следва да се присъди сумата 4800 лева, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Водим от горното, състав на ВКС