Определение № 698 от 16.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 707/2009 г.

Производството е по чл.274,ал.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Б., от гр. Р., срещу определение от 15.10.2009 г., по въззивно ч. гр.д. № 55 /2009 г. на Русенски окръжен съд, г.о., с което е оставена без разглеждане нейна молба за допълване на определение от 21.01.2009 г. по същото дело. Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно – недопустимо и неправилно, тъй като съдът се е произнесъл по молба на жалбоподателката, подадена по друго гр. д. № 4288 /2008 г. на Русенски районен съд, 8 гр.с-в. и с друго искане – за присъждане на разноски по другото дело. Жалбоподателят обяснява объркването на съда с това, че молбата и попаднала неправилно по в. ч. гр.д. № 55 /2009 г., където неправилно било приложено и адвокатското пълномощно по другото дело - № 4288 /2008 г. Ответникът (по възз. ч. гр. д. № 55 /2009 г.) С. Д. Ц. оспорва основателността на жалбата с доводи, които съответстват на доводите на съда, постановил обжалваното определение. Настоящият състав на ВКС намира следното: По допустимостта на частната жалба: Частната жалбата е допустима: подадена е срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение, от легитимирано лице, - страна по делотов срок (в деня на съобщаване на определението)легитимирано лице, редовна е, държавната такса е платена, препис е връчен на насрещната страна, която е дала отговор. По основателността на частната жалба: За да постанови обжалваното определение, въззивният съд се е произнесъл по молба на процесуалния представител на частния жалбоподател, като е приел, че с нея е направено искане за допълване на постановеното от него на 21.01.2009 г. определение в частта за разноските, направени за адвокатско възнаграждение, но искането е просрочено, т.к. определението от 21.01.2009 г. е съобщено на 06.02.2009 г. и от тази дата е започнал да тече срок за обжалване, в който е допустимо да бъде направено искане за допълване на определението по отношение на разноските, който е изтекъл на 13.02.2009 г. (петък), а молбата е подадена на 08.10.2009 г. - близо осем месеца след изтичането на срока по чл.248,ал.1 ГПК, поради което следва да се остави без разглеждане по същество. От приложените към частната жалба възз. ч. гр.д. № 55 /2009 г. на РОС, гр.д. № 4288 / 2008 г. на РРС и възз. ч. гр.д. № 707 /2009 г. на РОС, е видно, че: Гр.д. № 4288 / 2008 г. на РРС е образувано по молба срещу С. И. Б. за издаване на заповед по чл.417 ГПК, по която съдът е издал заповед и изпълнителен лист, а по-късно по възражение на С. И. Б., направено чрез процесуален представител адв. Д без представено пълномощно, районният съд на основание чл.415,ал.2 ГПК е прекратил делото и е обезсилил издадените заповед и изпълнителен лист. Това определение е обжалвано и потвърдено с определение от 08.09.2009 г. по възз. ч. гр.д. № 707 /2009 г. на РОС. Възз. ч. гр.д. № 55 /2009 г. на РОС е образувано по молба на С. И. Б. за отмяна поради невъзможност за оспорване по чл.423 ГПК на издадена срещу нея по гр.д. № 4288 / 2008 г. на РРС заповед за изпълнение, като С. Б. чрез адв. Р е поискала да и бъдат присъдени и разноски. Към молбата на С. Б. е приложено адвокатско пълномощна на адв. Р за защита по гр.д. № 4288 /2008 г. на РОС. По искането въззивният РОС се е произнесъл с определение по чл.423 ГПК от 27.01.2009 г. (л.26), с което е оставил възражението без уважение, процесуалният представител на С. Б. адв. Р се е подписал върху определението, че му е известно с дата 29.01.2009 г.. Адв. Димитър Р. като процесуален представител на С. Б. е подал до РРС молба с вх. № от 08.10.2009 г. по гр.д. № 4288 / 2008 г. на РРС (намира се като л.26 по в. ч. гр. д. № 55/ 2009 г.) с искане да му бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение по договор за процесуално представителство, приложен към гр.д. № 55 /2009 г. на РОС. Тази молба е изпратена от РРС на РОС по гр.д. № 55 /2009 г., който се е произнесъл по нея с обжалваното определение. От изложеното е видно, че въззивният съд се е произнесъл по молба на жалбоподателката, подадена по друго дело - № 4288 /2008 г. на Русенски районен съд, 8 гр.с-в. и с друго искане – за присъждане на разноски по другото дело, а не по възз. ч. гр. д. № 55 /2009 г.. Поради което не се е произнесъл в хипотезата на чл.270,ал.4 ГПК Следва да се приеме, че обжалваното определение е незаконосъобразнонедопустимо и на основание чл.278,ал.4 ГПК вр. чл.270,ал.3, предл.2-ро ГПК то следва да бъде отмененообезсилено и молбата на С. И. Б. от с вх. № от 08.10.2009 г. да бъде изпратена за разглеждане по гр.д. № 4288 / 2008 г. на РРС. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение