Определение № 4254 от 26.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1817/2024 г.

Производството е по чл.307 ГПК. Делото е образувано по молба на И. М. Б. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г., с което е потвърдено решение на Пирдопски районен съд от 14.04.2021 г. по гр.д.№ 273 /2020 г. и по този начин са отхвърлени като неоснователни предявените от И. Б. против „Ер ликид България“ ЕООД, гр. Пирдоп, искове по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, вр. чл.225 ал.1 КТ, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповед № 19/ 21.05.2020 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „мениджър покупки/ продажби“ и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в следствие на незаконното уволнение в размер 32 480,40 лева за период 28.05.-28.11.2020 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на предявяване на иска. В първоначално подадената молба се твърдят наличие на основания по т.1 и т.3 на чл.303 ГПК, състоящи се в следното: проведено е и приключило с влязло в сила решение /на Върховен административен съд по адм.д.№ 1390/ 2022 г./ производство по оспорване на болничен лист № Е 20201367673, издаден на 02.06.2020 г. от МБАЛ – Мездра; оспорването на този болничен лист от „Ер ликид България“ ЕООД е отхвърлено; след това по отношение на „Ер ликид България“ ЕООД били издадени задължителни предписания от инспектор в ТП на НОИ София – област за упражняване на правата на И. Б. като осигурено лице за периода 27.05.2020 г. – 27.06.2020 г.; оспорването от страна на „Ер ликид България“ ЕООД на тези предписания също било отхвърлено /влязло в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10 /2023 г./; въз основа на последното съдебно решение в официалния регистър на НОИ било отразено обстоятелството, че на 27.05.2020 г. И. Б. е била в отпуск поради временна неработоспособност и затова й се дължи обезщетение. Осигурителния статус на Б. по време на воденето на гражданските дела по оспорване на законността на уволнението за 27.05.2020 г. бил като за обичаен работен ден. Съдилищата отхвърлили исковете й именно поради това, че счели към въпросната дата тя да не е била започнала ползването на разрешен й отпуск поради временна неработоспособност. Според молителката при тези обстоятелства са налице основания за преразглеждане на решението на районния съд от 14.04.2021 г. „.. в частта относно признаване на правото на закрила срещу уволнение …“. Тъй като съдът е намерил така подадената молба за нередовна, на молителката са дадени указания да посочи кое влязло в сила решение иска да бъде отменено, да посочи на кое постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено, се основава решението, чиято отмяна съгласно уточненията по т.1 претендира; уточни основава ли искането си за отмяна на влязлото в сила решение по чл.303 ал.1 т.1 ГПК на приложеното към молбата решение на Върховен административен съд, VІ-то отделение по адм.д.№ 1390/ 2022 г., а при положителен отговор да посочи кога е узнала за него и да представи доказателства. В отговор с молба вх.№ 13729/ 06.08.2024 г. е уточнено, че се претендира отмяната на влязлото в сила въззивно решение на Софийски окръжен съд № 39/ 08.07.2021 г. по гр.д.№ 406/ 2021 г.; че искането по т.3 на ал.1 на чл.303 ГПК се основава на актовете, с които е призната законосъобразността на болничен лист № Е 20201367673, издаден на 02.06.2020 г. от МБАЛ – Мездра, третиран като отменен от гражданските съдилища, разглеждали спора за отмяната на уволнението; че искането за отмяна на влязлото в сила въззивно решение не се основава на решение на Върховния административен съд по гр.д.№ 1390/ 2022 г.; че това искане се основава на ново обстоятелство, създадено въз основа на влязлото в сила решение на Административен съд София - област по адм.д.№ 10/ 2023 г.: вписване на 11.05.2023 г. в официалния регистър на НОИ на болничния лист от 02.06.2020 г. по индивидуалната партида на И. Б. и издадения въз основа на това вписване документ „Справка по ЕГН/ ЛНЧ/ СЛН за представени документ и изплатени обезщетения и помощи от ДОО“. Ответната страна „Ер ликид България“ ЕООД оспорва допустимостта на молбата като поддържа, че е пропуснат преклузивния срок за подаването й. Той бил изтекъл още през 2022 г., когато влязло в сила решение на Върховния административен съд по гр.д.№ 1390/ 2022 г. Във връзка с подадената уточняваща молба поддържа, че е недопустимо с нея да се променя искането по първоначалната молба и да се иска отмяна на въззивното, а не на първоинстанционното решение. Поддържа още, че не са отстранени нередовностите на молбата в частта, в която е формулирано искане по т.3 на ал.1 на чл.303 ГПК. Твърди, че молбата е останала нередовна и в частта си по т.1 на ал.1 на чл.303 ГПК, тъй като молителката изложила единствено твърдения за разрешаване на данъчно-осигурителен въпрос, нямащ нищо общо с трудовия спор между нея и дружеството. Възраженията на „Ер ликид България“ ЕООД за нередовност на молбата в частта по чл.303 ал.1 т.3 ГПК са основателни. Посочената разпоредба предвижда като основание за отмяна на влезли в сила решения те да са били основани на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. Никакви такива твърдения молбата не съдържа, макар на молителката да е дадена възможност да ги изложи. В тази връзка тя излага единствено, че болничният лист от 02.06.2020 г. е бил потвърден /а не отменен/ от ТЕЛК, НЕЛК и от съдилищата. Дали той е бил третиран като отменен в решението, чиято отмяна се претендира, няма отношение към основанието за отмяна по т.3 на ал.1 на чл.303 ГПК. В тази част молбата е недопустима и следва да се остави без разглеждане по същество. В останалата част възраженията на ответната страна са неоснователни. Срокът за подаване на молбата не е пропуснат, тъй като тя се основава на нововъзникнало обстоятелство – вписване в „официалния“ регистър на НОИ, извършено на 11.05.2023 г. – и на новосъздадено писмено доказателство /справка за това вписване/. Молбата е подадена на 17.04.2024 г., т.е. в рамките на срока по чл.305 ал.1 т.1 ГПК /датата на влизане в сила на решението на Върховния административен съд е без значение, тъй като изрично е уточнено, че молбата за отмяна не се основава на това решение/. Въпрос по същество, а не по редовността на молбата е дали посочените обстоятелство и доказателство могат да доведат до отмяна на влязлото в сила решение, затова няма основание тя да бъде върната в тази част. Неоснователни са и доводите, че е недопустимо под формата на отстраняване на нередовности да се заявява различен от първоначално формулирания петитум. Процедурата по чл.306 ал.1 изр.2 ГПК се провежда и при наличие на противоречие между обстоятелствената част и петитума на молбата за отмяна и няма пречка това да бъде извършено от компетентния да разгледа молбата съд, когато администриращият съд не е констатирал нередовността. По изложените съображения съдът