Определение № 618 от 22.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 124/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Р. В. А., против Определение № 16716 от 12.09.2024 г., постановено по адм. д. № 8679/2024 г. по описа на Административен съд София – град. В частната жалба се твърди, че лицето е вдовица с шест деца от които две пълнолетни и трима ученици. Твърди, че е закъсняла с вноски за наем поради влошено здравословно състояние. Имала внуци- бебета, за които СО- Район „Люлин“ не взела мерки въпреки търсено съдействие. Иска отмяна на оспореното определение. Ответникът по частната жалба – кмет на Район „Люлин“ - Столична община дава становище за неоснователност на жалбата. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Р. В. А. против писмо изх. № РЛН24-ГР94-3020/16.08.24 година на заместник-кмета на Район „Люлин“-СО. С оспореното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството, като е приел, че оспорения акт няма характера на индивидуален административен акт, а е уведомително по своя характер. Частната жалба е подадена от участник в първоинстанционното производство, срещу подлежащ на оспорване, неблагоприятен за него акт и в сроковете по АПК, поради което е процесуално допустима. По същество е неоснователна. Съдът правилно и обосновано е приел, че оспореното от жалбоподателката писмо има единствено уведомителен характер относно незаплатени от нея в срок наемни вноски за ползването на общинско жилище. Със същото и е даден срок за погасяване на задълженията по наемно правоотношение. Действително в писмото е налице формулирано предупреждение за евентуалните последици от неизпълнение на поетите с договор за наем задължения, но същото не може да предизвика каквито и да е последици, от които да възникнат права или задължения или непосредствено да засягат нейни права, свободи или законни интереси. Следва да се сподели становището, че оспореното писмо няма характера на индивидуален административен акт, а цели единствено уведомяване на А. за наличието на задължения за неплатен в срок наем, както и за последиците от невнасянето му в дадения допълнителен срок. Налице е нарочна разписана от законодателя процедура, насочена към прекратяване на наемни правоотношения, възникнали между общината и правоимащото лице по реда на ЗОС и връченото на частната жалбоподателка писмо не е част от нея, т.е. към настоящия момент не е налице годен за оспорване по смисъла на АПК индивидуален административен акт, издаден от административен орган по описани в закона ред. Въпреки липсата на задължения в тази насока, съдът е указал на А. и какви действия би могла да предприеме за облекчаване на тежкото си финансово състояние и разсрочване на дължими към наемодателя плащания. При така установеното от фактическа и правна страна, първоинстанционният съдебен състав правилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 159 т. 1 от АПК, т.е. липсва годен за оспорване акт и образуваното пред него производство следва да се прекрати. Предвид описаното и на основание чл. 221 ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение