Решение № 2098 от 24.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7568/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ), чрез ст. юрк. И. Велева, против решение № 731/27.05.2025 г., постановено по адм. дело № 221/2025 г. по описа на Административен съд – София-област (АССО), с което е отменено, по жалба на „Атес груп“ ЕООД, ЕИК 130989279, Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат “ от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 – 2020, за кампания 2022 г., с изх. № 02-230-2600/860 от 24.10.2024 г. на заместник-изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, в която е намалено финансирането по заявлението за подпомагане в размер на 279.96 лв. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление за подпомагане УИН [номер] за кампания 2022 г., при спазване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуване и прилагане на закона. С решението са присъдени разноски в полза на оспорващото дружество в общ размер на 850 (осемстотин и петдесет) лева. С доводи за неправилност на решението поради наличие на основанията по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК – нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът иска неговата отмяна и постановяване на ново по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу издаденото от него Уведомително писмо с изх. № 02-230-2600/860 от 24.10.2024 г., в оспорената му част. Аргументи в подкрепа на доводите са изложени в касационната жалба. Претендира разноски за две съдебни инстанции. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът – „Атес груп“ ЕООД, ЕИК 130989279, чрез пълномощник по делото адв. Хр. Стойкова, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор и депозирана молба. Счита, че постановеното решение е правилно и иска да бъде оставено в сила. Претендира разноски за касационната инстанция съгласно представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на производството пред АССО е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат “ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2022 г., с изх. № 02-230-2600/860 от 24.10.2024 г. на заместник- изпълнителния директор на ДФЗ, в частта, с която са наложени санкции и редукции в размер на 279,96 лева по заявлението за подпомагане на „Атес Груп“ ЕООД с УИН [номер] за кампания 2022 г. За да уважи жалбата срещу процесния административен акт, в частта относно наложените санкции и редукции, първоинстанционният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган при условията на делегиране на правомощия, но в нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – липсва посочване на конкретните фактически и правни основания за отказаното плащане по заявената за подпомагане мярка 10 „Агроекология и климат “. Въз основа на анализ на съдържанието на Уведомителното писмо съдът е посочил, че данните, изложени в табличен вид, както и поясненията към тях не позволяват установяване на конкретното фактическо и правно основание за отказаната с оспореното Уведомително писмо сума за подпомагане в размер на 279,96 лева. Съдът е отчел, че съгласно Тълкувателно решение № 16 от 31.03.1975 г., ОСГК на ВС мотиви на акта може да се съдържат и в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт от помощни и подчинени на издателя на акта органи, но в настоящия случай подобна хипотеза не е налице. Липсва позоваване в административния акт на такива документи. Единствените относими към наложените санкции и редукции пояснения в акта са тези, отнасящи се до колона 10 и колона 13 от таблицата, част от Уведомителното писмо, но и от тях не може да се направи извод кое е конкретно допуснатото от заявителя нарушение, квалифицирано от органа като неспазване на изискванията за управление. Нито от текста на Уведомителното писмо, нито от приложената по делото административна преписка по неговото издаване е видно кои са изискванията за управление, на които не отговаря съответно заявената от „Атес груп“ ЕООД площ, по отношение на която са били наложени процесните санкции и редукции. В оспорения акт административният орган единствено е посочил разпоредби от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и Методиката по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, но от така цитираните разпоредби не става ясно кои конкретни изисквания не са спазени от дружеството. В заключение съдът е приел, че при така изяснените обстоятелства не са налице никакви конкретни констатации на административния орган, годни да удовлетворят изискванията за форма и съдържание на акта. По изложените съображения съдът е приел наличие на основанието за незаконосъобразност на оспорения акт по смисъла на чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, отменил го е в оспорената му част и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на дадените с решението указания по тълкуване и прилагане на закона. Така постановеното решение е правилно. Съдът е установил вярно фактическите обстоятелства по спора и правилно е приложил релевантните правни норми. Правилни и законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд, че оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган, но е немотивирано, с което не е спазено изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. От изложеното в таблицата и поясненията под нея в Уведомително писмо изх. № 02-230-2600/860 от 24.10.2024 г. не може да се установи причината/фактическите основания, поради които за 5% от заявената и установена площ от 21,35 ха по направление ВПС 1, КПЕ и Сортове са наложени санкции и редукции на субсидията в размер на 279,96 лв. В случая размерът на отказаната субсидия е без значение и същият не може да обоснове малозначителност на случая, противно на заявеното от административния орган. В оспореното Уведомително писмо липса посочване и на релевантните правни основания, под които да се подведат евентуално установените от органа фактически такива. Цитирането на разпоредби от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. и Методика по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, направено в поясненията към колона 10 и колона 13 от таблицата в Уведомителното писмо има по-скоро декларативен и описателен характер, който в случая не е доразвит с посочването на конкретни фактически констатации, които да бъдат проверени посредством подвеждането им под хипотезите на цитираните в разясненията под таблиците разпоредби. Следва да се има предвид, че посочените разпоредби на чл. 16 и чл. 23, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. препращат по общ начин към множество хипотези на базови изисквания по съответното направление съгласно приложение № 6 към същата наредба, като в конкретния случай липсва уточнение кое точно от тези базови изисквания не е било спазено. Данни за такова нарушение не се установяват и от материалите по преписката. От страна на административния орган не са представени доказателства и относно посоченото от него в поясненията към колона 13 от таблицата обстоятелство, а именно – извършването на проверка на място от Технически инспекторат към Разплащателната агенция. По делото не се доказва извършването на такава проверка, още по-малко уведомяване на заявителя за резултатите от такава проверка. При тези обстоятелства, правилно административният съд е приел, че липсата на фактически констатации и обвързаност на същите с конкретно правно основание води до невъзможност да се прецени начинът на определяне на изложените в колона 10 и колона 13 от Таблица „Оторизирани суми (в лева) по направление ВПС1, КПЕ И Сортове“ санкции и редукции, съответно дали са налице предпоставките за тяхното определяне, както и до невъзможност да се извърши проверка дали същите са правилно изчислени. Липсата на ясно и точно посочени фактически основания и съответните на тях правни такива нарушава правото на защита на засегнатото от издадения административен акт лице, възпрепятствайки го да формира конкретните си възражения срещу неблагоприятния за него краен резултат, като същевременно се изключва и възможността за осъществяване на реален съдебен контрол и проверка относно фактическите и правни основания за постановяване на оспорения акт. В допълнение към мотивите на първоинстанционния съд и в подкрепа на крайния извод за незаконосъобразност на процесното Уведомително писмо следва да се посочи, че Методиката по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014 – 2020, която е била утвърдена със заповед № РД09-159 от 02.03.2022 г. на министъра на земеделието, е прогласена за нищожна с решение № 4987/10.05.2023 г., постановено по адм. дело № 3926/2022 г. по описа на ВАС, потвърдено с решение № 11126/15.11.2023 г., постановено по адм. дело № 8279/2023 г., петчленен състав на ВАС. След като процесният акт, в оспорената си част, се основава на Методика, която е обявена за нищожна, същият не може да породи правните последици, към които е насочен, съответно не представлява годно правно основание за налагане на съответния размер на административната санкция. Извършеното от административния орган позоваване на акт, който е заличен от правния мир със сила на пресъдено нещо, е в противоречие с принципите за законосъобразност и правна сигурност, с оглед на което административният акт в частта относно наложените с него санкции и редукции не може да бъде правнообвързващ и следователно е незаконосъобразен и на това основание. По изложените съображения решението на АССО е правилно като постановено в съответствие с приложимото материално право и обоснованост на изводите на съда. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, същото като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила от настоящия съдебен състав. Предвид изхода на делото, на ответника по касация се дължат сторените разноски в касационното производство. Такива са претендирани в срок и доказани в размер на 800 (осемстотин) лева или 409,03 евро (четиристотин и девет евро и три евроцента) – договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция. Заявеното от процесуалния представител на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение е неоснователно. Сторените от „Атес Груп“ ЕООД разноски за процесуална защита и съдействие от един адвокат в настоящото производство не надвишават драстично определения в чл. 7, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на адвокатското възнаграждение по съответния вид дела, като същевременно при извършената преценка настоящият състав отчита действителната правна и фактическа сложност на делото, както и реално осъществените действия по правна защита и съдействие от процесуалния представител на ответната страна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение