Определение № 9005 от 23.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9443/2026 г.

Образувано е по частна жалба на И. Б., чрез адв. Савов, против определение № 9263 от 14.07.2026 г. по адм. дело № 2104/2026 г. по описа на Административен съд – Варна, с което жалбата й срещу мълчалив отказ на главния архитект на община Варна да се произнесе по молба рег. № АУ051325ВН/ 01.06.2026г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Жалбоподателката поддържа, че определението е неправилно, тъй като органът е сезиран с искане за извършване на административна услуга, изразяваща се в удостоверяване на факти и обстоятелства с правно значение, представляващи законен интерес на заявителката. Моли определението да бъде отменено и делото – върнато на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – главен архитект на община Варна не изразява становище. Като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК и от страна, за която оспореното определение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Крайният извод на административния съд за недопустимост при условията на чл. 159, т. 1 АПК на жалбата на И. Б. против мълчалив отказ на главния архитект на община Варна да се произнесе по заявление рег. № АУ051325ВН/ 01.06.2026г., е правилен, независимо от изключително пестеливите мотиви. По смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК мълчалив отказ за издаване на индивидуален административен акт е налице, когато при настъпването на посочени в хипотезата на правна норма факти, административният орган е длъжен да се произнесе с конкретно волеизявление. Следователно мълчалив отказ се формира, когато сезираният орган не се произнася, въпреки че разполага с компетентност и е задължен да издаде съответен акт по силата на специална норма и в конкретно визиран срок. Поради това отсъствието на волеизявление не винаги съставлява мълчалив отказ по смисъла, изяснен по-горе. В случая въпросите, поставени на главния архитект на община Варна със заявление рег. № АУ051325ВН/ 01.06.2026г., за становище във връзка с ползването на паркоместа в имот, в който частната жалбоподателка притежава няколко самостоятелни обекта, за информация относно одобрена промяна на предназначението на разрешените строежи и за това как издадените разрешения за строеж кореспондират с изискванията на ЗУЕС, засягат разрешаването на гражданскоправен спор между заявителката и трети лица и не представляват искане за издаване на индивидуален административен акт или за извършване на административна услуга съгласно компетентността и правомощията на главния архитект на общината, очертани с разпоредбите на ЗУТ. Поради това в случая за сезирания орган не възниква задължение за произнасяне по заявлението (молбата), мълчалив отказ не е формиран и не е налице административен акт, подлежащ на съдебен контрол. С оглед изложеното оспорването е недопустимо на основание чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъде оставено без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. В този смисъл е крайното заключение на административния съд, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,