Определение № 50027 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2476/2021 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Постъпила е молба от Н. Г. А., П. Г. А., А. Г. Д. и В. А. В., чрез настойника им А. Н. Д., представляван от процесуален представител адв. С. Ч., с искане за допълване на определение № 50564/04.11.2022 г. по т.д. № 2476/2021 г. на ВКС, като се присъдят направените от същите разноски, за изготвяне на отговор на касационната жалба на ЗД „БУЛ ИНС“ АД, в размер на по 3516 лв. за всеки касатор, съгласно представените доказателства. Ответната страна – ЗД „БУЛ ИНС“ АД – е депозирала отговор, оспорващ основателността на молбата по чл. 248 ГПК, с аргумент че касационното обжалване не е допуснато по касационните жалби на всяка от страните по спора. Релевира неяснота в договора каква част от хонорара към кое процесуално действие се отнася – съответно за защита в производството по чл. 288 ГПК и в евентуално такова по чл. 290 ГПК. Алтернативно възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че молбата изхожда от легитимирани да обжалват лица и е подадена в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл. 248 ал. 3 ГПК. По същество настоящият състав намира следното: Производството по делото е образувано по касационни жалби на всяка от страните против решение № 727/28.06.2021 г. по гр.д.№ 1/2021 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 10.07.2020 г. по гр.д.№ 14481/2017 г. на СГС. С касационната си жалба ЗД „БУЛ ИНС“ АД оспорва въззивното решение, в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение, за уважаване на исковете с правно основание чл. 432 ал. 1 КЗ до размера от 80 000 лева обезщетение за всеки ищец. С определение № 50564/04.11.2022 г. по т.д. № 2476/2021 г. на ВКС решението на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване по нито една от двете жалби. В същото липсва произнасяне по исканията за разноски. Искане за възмездяване на понесени, в защита срещу касационната жалба на ответника, разноски ищците и настоящи молители са направили с отговора на касационната жалба на ЗД „ Бул Инс „ АС. С нарочна молба от 07.10.2022 г. (л. 117 и сл. от т.д.№ 2476/2021 г. на ВКС) молителите са представили списък по чл. 80 ГПК и четири броя договори за правна защита и съдействие от 30.09.2022 г., за процесуално представителство по т.д. № 2476/2021 г. на ВКС, в които е записано, че всеки от тях е договорил с адв. Ч. възнаграждение в размер на 3516 лв. за изготвяне на отговор на касационната жалба на застрахователя, което е заплатено в брой. На л. 70 от т.д. № 177/2017 г. на Софийски окръжен съд е налице пълномощно за адв. Ч. за предявяване на процесните искове и процесуално представителство до окончателното приключване на делото. Молителите са договорили самостоятелна защита срещу касационната жалба на ответника, поради което и за възмездяване на понесените за това разноски е без значение отхвърлянето на собствената им касационна жалба, за която са договорили отделни възнаграждения за подаването й. Несъстоятелно е и възражението на ответника, че договореното възнаграждение подлежи на по-детайлно уговаряне, за да би било присъдено. Самата Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения визира самостоятелен такъв за процесуалното действие по подаване отговор на касационна жалба на противната страна – чл. 9 ал. 3. Следователно, искането за присъждане на разноски е основателно и доказано, но не и в пълния претендиран размер, тъй като възражението за прекомерност, противопоставено от застрахователя, се явява основателно. Съгласно действащата към датата на сключването на договорите за правна помощ редакция на чл. 9 ал. 3 вр. чл. 7 ал. 2 т. 4 на Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационната жалба на противната страна / за каквото е договорено и процесното – не и за цялостна защита срещу касационната жалба / при материален интерес от 80 000 лв. е 2197,50 лв., дължимо за всеки един от молителите по арг. от чл. 2, ал. 5 НМРАВ, или общо 8790 лв. без ДДС. Завишаването му с 1 318,50 лева за всеки касатор или общо със сума от 5 274 лева без ДДС не се явява обосновано от съдържанието на дължимата защита, касаеща преимуществено общи за всички касатори факти, обстоятелства и правни съображения – във връзка с валидността на застрахователния договор, обосноваващ процесуалната легитимация на ответника и съответно оспорвана от същия и с възражението му за съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, поддържани от застрахователя като касационни доводи, наред с оспорването на размера на присъденото обезщетение, но отново без навеждането на специфични за всеки от касаторите доводи, предпоставящи индивидуални съображения в защита. Следователно, минималния размер на възнаграждението, според Наредбата, в конкретния случай в достатъчна степен овъзмездява дължимата от процесуалния представител на ищците защита срещу касационната жалба на ответника, съобразно поддържаните в същата общи касационни доводи спрямо всеки от тях. Към същата сума, в общ размер 8 790 лева следва да бъде начислен ДДС / 439,50 лева или общо 1758 лева /, предвид представените доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС. Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение