Определение № 50176 от 02.08.2023 г. на ВКС по т. д. № 1567/2022 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. Я. срещу решение № 166/25.02.2021 г. по в.гр.д. № 3486/2020 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 4261/15.07.2020 г. по гр.д.№ 10572/2019 г. на СГС в частта, в която ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД е осъдено да заплати на касатора сумата от 10 000 лв. /десет хиляди лева/, представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания в резултат на фрактура на две от шестте тарзални кости – на кубовидната кост /по външната и част/ и на латералната кунеиформена кост /външната клиновидна/; фрактура на три от петте метатарзални /предноходилни/ кости в областта на техните основи, с незначително разместване на фрагментите; с възможно последващо усложнение остеоартроза, както и повърхностна травма на гръдния кош, получени при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. с л. а. м. "Киа", модел "Маджентис", за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане. Настоящият състав на ВКС е констатирал, че в решението на САС е допусната очевидна фактическа грешка. Изрично е посочил, че съобразнот мотивите на същото въззивната инстанция е приела, че е сезирана с въззивна жалба от Д. П. Я. срещу решение № 4261/15.07.2020 г. по гр.д.№ 10572/2019 г. на СГС в частта, в която е отхвърлен искът на възизвника срещу ЗАД“ОЗК-Застраховане“АД за осъждане на последното да заплати на Д. П. Я. разликата над 10 000 лв. до претендираните 25 000 лв., представляваща обезщетение за нанесените му неимуществени вреди - претърпени от него болки и страдания, получени при ПТП, настъпило на 03.09.2018 г. с л. а. м. "Киа", модел "Маджентис", за което МПС има валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 05.07.2019 г. до окончателното и изплащане. Разгледала е оплакванията по възизвната жалба и е направила извод за неоснователност на същата, респ. за неоснователност на иска за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв. В диспозитива на съдебното решение САС е потвърдил първоинстанционното решение в необжалвана част, по отношение на която решението на СГС е влязло в сила – за уважаване на иска по чл.432, ал.1 КЗ за сумата от 10 000лв. Поради което с определение № 50106/10.05.2023 г. ВКС е изпратил делото на САС за отстраняване на допусната в диспозитива на постановеното от него решение очевидна фактическа грешка. С решение № 694/26.05.2023 г. по в.гр.д. № 3486/2020г. на САС е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 166/25.02.2021 г. по в.гр.д. № 3486/2020 г. на Софийски апелативен съд, като отново е допусната очевидна фактическа грешка, тъй като не е съобразена обективираната воля в първоначалното решение и не е съобразена въззивната жалба, че последната е само в частта за разликата над 10 000 лв. до 25 000 лв., а не до 45 000 лв. Водим от горното, съставът на ВКС